Той бе прозрял опасността и бе избрал мъдрия изход – да стои надалеч от церемонията. Но след проваления си опит за бягство отново го бях отвела право до ръба на пропастта, обаче той я беше прекосил със сигурна стъпка по много тясно въже.
Жо сюи прес, наистина.
Той кимна, досещайки се за какво си мисля.
– Да. Ако се бях врекъл онази вечер, сигурно нямаше да дочакам утрото.
Коленете ми се поразтрепериха от мисълта, както и от осъзнаването, че без да искам, съм го изложила на такъв риск. Ножът над леглото вече изглеждаше просто разумна предпазна мярка. Запитах се колко ли нощи в Леох е спал въоръжен, очаквайки смъртта.
– Винаги спя въоръжен, сасенак – рече той, макар да не бях продумала. – Освен в манастира, снощи бе първият път от много месеци, когато не прекарах нощта с кама в ръка.
Усмихна се, спомняйки си с какво в ръка я бе прекарал.
– Откъде, по дяволите, разбра за какво си мисля? – попитах, а той поклати глава снизходително.
– Никакъв шпионин няма да стане от теб, сасенак. Всичко се чете по лицето ти, ясно като бял ден. Погледна към камата ми и се изчерви. – Изгледа ме преценяващо, наклонил глава. – Снощи те помолих за честност, но не е било нужно. Не ти е в характера да лъжеш.
– Още по-добре, защото явно никак не ме бива – отбелязах недоволно. – Да смятам ли, че поне ти не ме мислиш за шпионин?
Той не отговори. Гледаше през рамото ми към хана, изопнат като тетива на лък. Сепнах се, но след това чух звуците, които бяха привлекли вниманието му. Тропот на копита и дрънчене на сбруи – по пътя към хана яздеше голяма група.
Джейми внимателно приклекна зад няколко храста, откъдето можеше да наблюдава пътя. Вдигнах краищата на роклята си и пропълзях до него.
Пътят рязко завиваше покрай една скалиста издатина, а след това лъкатушеше по-плавно към долчинката, където се намираше ханът. Ветрецът довяваше звуците от приближаващата група, но първият кон показа муцуната си едва след минута-две.
Бяха двайсет-трийсет мъже, повечето с кожени панталони и карирани наметки, но в най-различни цветове. Всички без изключение бяха добре въоръжени. Към всяко седло бе привързан поне по един мускет, но имаше и множество пистолети, ками и саби, както и каквито и други оръжия се побираха в едрите дисаги на четирите товарни коня в края на групичката. Шестима от мъжете водеха и още няколко коня, без товар и седла.
Въпреки вида си мъжете изглеждаха спокойни – говореха си и се смееха на малки групички, макар че от време на време някой надигаше глава и оглеждаше обстановката. Потиснах порива да се наведа, когато погледът на един от тях премина покрай скривалището ни – имах чувството, че не може да не му се мерне някое мое движение или отблясък от косата на Джейми.
Открих, че и на него му беше хрумнало – беше покрил с наметката си главата и раменете си, така че приглушените цветове за лов го сливаха с храсталака. Когато последните мъже от групичката се скриха в двора на хана, Джейми отметна плата и посочи към пътя, който водеше до хълма.
– Знаеш ли кои са те? – попитах го запъхтяна, докато го следвах през шубраците.
– О, да. – Джейми се катереше като планински козел, нито се задъхваше, нито показваше с нещо, че е изтощен. Забеляза затрудненията ми и ми протегна ръка.
– Стражата е – каза той и кимна към хана. – В безопасност сме, но реших, че е по-добре да сме малко по-далеч.
Бях чувала за прочутата Черна стража, неформалната полиция, пазеща реда в шотландските планини, бях чувала също, че има и други Стражи и всяка обхожда собствения си район, като събира „членски внос“, за да пази нечий добитък или собственост. Задлъжнелите клиенти можеха да се събудят някоя сутрин без добитък и никой не можеше да каже къде се е дянал – със сигурност не и Стражата. Ненадейно ме облада ирационален ужас.
– Нали не търсят теб?
Той се стресна и завъртя глава, сякаш очакваше да ги види да се катерят по хълма след него. Нямаше никого, а той ме погледна с облекчена усмивка и обхвана кръста ми с ръка, за да ми помогне.
– Не, съмнявам се. Десет паунда не си струват такава хайка. И ако знаеха, че съм в хана, нямаше да дойдат по този начин, цялата шумна тумба наведнъж. – Той тръсна решително глава. – Ако преследваха някого, щяха да изпратят хора да пазят задната врата и прозорците, преди да се изтърсят отпред. Вероятно просто спират да пийнат.