– Помага при главоболия – обясних и го втъкнах в косата си.
– Гнети те – рече той, като наклони глава и ме изгледа съсредоточено. – Не главоболие. Франк. Мислиш за него и докосването ми те притеснява, защото не можеш да държиш и двама ни в ума си. Така ли е?
– Много добре усещаш мислите ми – отвърнах изненадана. Той се усмихна, но не понечи да ме докосне пак.
– Не е толкова трудно, моме. Когато се женехме, знаех, че често ще мислиш за него, независимо дали искаш, или не.
Точно в този момент не мислех за него, но Джейми беше прав – не можех да го овладея.
– Много ли си приличаме с него? – попита ме той изведнъж.
– Не.
Всъщност трудно човек можеше да си представи повече разлики. Франк бе слабоват, тъмна коса и тъмни очи, а Джейми бе огромен, мускулест и светъл като следобеден слънчев лъч. Макар и двамата да бяха атлетични, Франк имаше вид на тенисист, а Джейми – на воин, с оформено и очукано от тежки физически премеждия тяло. Франк бе не повече от десет сантиметра по-висок от моите един шейсет и пет. А застанала пред Джейми, можех да опра нос във вдлъбнатинката в центъра на гръдния му кош, а той лесно можеше да подпре брадичка на темето ми.
Не че не се различаваха и по друго. Разликата във възрастта им беше около петнайсет години, например, което обясняваше изтънчената резервираност на Франк и безрезервната откритост на Джейми. Франк бе умел, сръчен и внимателен любовник. Джейми нито имаше опит, нито държеше да се преструва, че има, затова просто ми се отдаваше изцяло. И това колко дълбоко му откликвах бе нещо, което силно ме смущаваше.
Джейми наблюдаваше вътрешната ми борба със съчувствие.
– Е, изглежда имам две възможности – каза той. – Мога да те оставя да стоиш умислена или...
Той се приведе и нежно покри устните ми със своите. Бях целувала немалко мъже, особено през Войната, когато краткотрайните хлътвания и флиртове съпътстваха смъртта и несигурността. Джейми обаче беше различен. Изключителната му нежност не беше знак за плахост, а по-скоро обещание за сила, държана под контрол. Предизвикателство и провокация, още по-забележителна с това, че всъщност не предявяваше нищо. Казваше само „Твой съм. И ако ме искаш...“
Исках го и откликнах на целувката му, приех обещанието и предизвикателството, без да се замислям. След няколко дълги секунди той вдигна глава и ми се усмихна.
– Или може да те разсея от мислите ти – довърши той.
Притисна главата ми към рамото си и погали косата ми. Приглади къдриците около ушите ми.
– Не знам дали ще ти помогне – рече тихо, – но едно ще ти кажа: за мен е дар и чудо, че мога да ти доставя удоволствие... Да накарам тялото ти да отвърне. Не се бях замислял колко е хубаво това... преди.
Поех си дъх дълбоко, преди да отвърна.
– Да – казах. – Помага ми. Така мисля.
Отново помълчахме – сякаш продължи дълго. Накрая Джейми пристъпи назад и ме погледна с усмивка.
– Нали ти казах, че нямам нито пари, нито собственост, сасенак?
Кимнах, озадачена от въпроса.
– Трябваше да те предупредя, че най-вероятно ще спим на купища слама, ще пием бира от пирен и ще ядем овесена каша.
– Нямам нищо против.
Той кимна към една пролука в дърветата, без да сваля поглед от мен.
– Наоколо няма слама, но видях свежи папрати ей там. Ако искаш да започнем да свикваме?
Малко по-късно галех гърба му, мокър от усилие и сока на смачкани стъбла.
– Ако ми благодариш още веднъж, ще ти ударя шамар – казах.
В отговор получих леко похъркване. Една от папратите над главата му опираше в бузата му и любопитна мравка пролази по дланта му, която трепна.
Премахнах насекомото и се облегнах на лакът, като наблюдавах спящия до мен мъж. При затворени очи ясно се виждаше колко дълги и гъсти са миглите му. Имаха обаче странен цвят – ръждивочервеникави по върховете и много светли в корените.
Устните му се бяха отпуснали. Макар още да бе леко извита по ъгълчетата, долната оформяше по-плътна дъга, едновременно чувствена и невинна.
– По дяволите – рекох си тихо.
Отдавна се борех с това. Дори преди безумния ни брак ми бе ясно, че той ме привлича. И преди се бе случвало, както навярно се случваше с всекиго. Ненадейна чувствителност към присъствието и вида на някой мъж – както и жена, предполагам. Поривът да го следя с поглед, да огранизирам „случайни“ срещи, да го наблюдавам, докато работи, фина чувствителност към малките детайли на тялото му – раменете под ризата, костиците на китките му, мекотата под челюстта му, където първа пониква брадата.