Джейми изсумтя.
– Не е мило. Това беше едно от условията, които му поставих, за да се оженя за теб. Казах, че ще се оженя, щом трябва, но проклет да съм, ако трябва да консумирам брака си под някой храст, а двайсет човека да ни гледат и да ни подвикват.
Зяпнах го.
– Едно от условията? А другите?
Беше твърде тъмно, за да видя ясно изражението му, но изглеждаше смутен.
– Само още две.
– Какви?
– Ами – неуверено изрита едно камъче, – исках да се оженя както трябва, в църква и със свещеник. Не само с договор. И последно – да ти намери хубава рокля. – Извърна поглед и продължи толкова тихо, че едва го чувах: – Знаех, че не искаш да се омъжваш. Исках да е... доколкото е възможно, приятно. Помислих си, че може да се чувстваш по-малко... е, исках да имаш хубава рокля, това е.
Отворих уста, за да продумам, но той закрачи към хана.
– Хайде, сасенак – рече рязко. – Гладен съм.
Щяхме да получим храна на цената на не съвсем благодатна компания, оказа се. Посрещнаха ни грубовати възгласи на одобрение и бързо си намерихме места на масата, където беше сложена богата вечеря.
Вече малко по-подготвена, нямах толкова против грубите шеги и подмятания. Радвах се да се скрия сред множеството, да се отпусна в ъгъла и да оставя Джейми да се справя със закачките и мръснишките предположения какво сме правили цял ден.
– Спяхме – отвърна Джейми на един такъв въпрос. – Не можахме да мигнем цяла нощ. – Дивият смях, който последва, бе заглушен от още по-силен, когато той довери на човек до себе си: – Много хърка, да знаеш.
Изиграх ролята си, като го пернах зад ухото, той ме притисна към себе си и ме целуна здраво, а всички изръкопляскаха.
След вечерята имаше танци под акомпанимента на цигулката на съдържателя. Никога не ме е бивало като танцьор и когато съм нервна, често се спъвам в краката си. Нямах високи очаквания, особено с всичките тези фусти и неудобните обувки. Когато обаче свалих последните, установих, че никак не е трудно, но за сметка на това ми беше много приятно.
Понеже не се намираха много жени, с жената на съдържателя вдигнахме краищата на полите си и танцувахме безспирно някои от по-популярните по тези краища танци, докато накрая се подпрях зачервена и запъхтяна на пейката.
Мъжете обаче бяха абсолютно неуморни. Накрая всички се отдръпнаха до стената, запляскаха и завикаха, а Джейми ме хвана за ръцете и ме поведе през някаква дива мелодия на име „Северният петел“.
По предварителна уговорка приключихме на стълбите, а той обхвана кръста ми с ръка. Изнесе кратка реч на смесица от келтски и английски, която бе приета с още аплодисменти, особено когато извади от кожената си торба една кесийка, подхвърли я на съдържателя и го инструктира да сервира уиски, докато кесията не се изпразни. Разпознах я като неговия дял от печалбата след боя в Тунаиг. Сигурно бяха всичките му пари – реших, че ги е похарчил по най-добрия възможен начин.
Стигнахме до балкона, съпътствани от буря неделикатни пожелания, когато един по-силен глас повика Джейми.
Обърнах се и видях широкото лице на Рупърт, по-червено от обикновено през храсталака на черната брада. Хилеше ни се отдолу.
– Не става, Рупърт, моя е.
– Разхищение, момко – каза Рупърт и обърса лице с ръкава си. – Ще те свали за час. Младоците нямате издръжливост. – А на мен каза: – Ако искаш мъж, който не си губи времето в сън, моме, кажи ми. Междувременно...
Той подхвърли нещо и в краката ми издрънча тлъста кесийка.
– Сватбен подарък – подвикна той. – От Стражата на Шайми Богил.
– А? – Джейми се наведе, за да я вземе.
– Някои от нас не прекараха цял ден по треволяците, момко – скастри го той и завъртя мръснишки очи към мен. – Спечелихме ги с труд.
– О, сигурно – отвърна през смях Джейми. – На зарове или на карти?
– И на двете. – Насред черната брада цъфна широка усмивка. – Направо живи ги одрахме. Ошушкахме ги!
Джейми понечи да каже нещо, но Рупърт вдигна широка мазолеста длан.
– Не, момко, няма нужда да благодариш. Само се погрижи за нея и от мое име, а?
Пратих му въздушна целувка, а той се плесна по лицето и се упъти с олюляване към главното помещение, сякаш беше пиян – не беше.
Спокойствието на стаята бе приятно разнообразие от бурните емоции долу. Джейми още се подсмиваше под мустак, изтегнат на леглото.
Отпуснах корсета си, който неприятно ми стягаше, и седнах, за да въдворя ред сред разчорлените от танци къдрици.
– Имаш толкова красива коса – каза Джейми.
– Какво? Това? – Смутено вдигнах ръка. Косата ми, както винаги, можеше великодушно да се опише като „в пълен безпорядък“.