Битката бе толкова хаотична, че отначало нямах представа какво се случва. Малкото открито пространство гъмжеше от крещящи мъже, които се блъскаха, търкаляха се и търчаха напред-назад. За щастие убежището ми бе в края на главната схватка, така че засега бях в безопасност. Огледах се и зърнах дребна, приклекнала наблизо фигура, скрита в сенките до моята скала. Стиснах камата по-здраво, но почти веднага осъзнах, че е Мърто.
Значи затова Джейми беше погледнал към него. Мърто трябваше да ме пази. Не виждах самия Джейми никъде. По-голямата част от битката се случваше при скалите и в сенките около каруците.
Разбира се, това като нищо можеше да е целта на нападението – каруците и конете. Нападателите бяха добре организирани, въоръжени и охранени. Ако бяха Грант, може би търсеха плячка или отмъщение за откраднатите преди няколко дни от Рупърт говеда. Когато Дугал разбра за това, бе леко раздразнен – не заради набега на Рупърт, а защото според него добитъкът щеше да ни забави. За щастие беше успял да се отърве от тях почти веднага, на малък пазар в едно от селата.
Скоро стана ясно, че нападателите не ги е грижа толкова за хората в групата ни, колкото за конете и каруците. Един-двама успяха. Присвих се, когато неоседлан кон прескочи огъня и изчезна в мрака, докато връз него се друсаше мъж, вкопчен в гривата му.
Още двама-трима избягаха пеша, стиснали торби със зърно и погнати от вбесени мъже Макензи, които псуваха на келтски. Ако се съдеше по звуците, набегът приключваше. След това голяма група се оказа близо до огъня и битката отново се разрази.
Струваше ми се сериозна – бляскаха остриета, а мъжете повече сумтяха и хриптяха, отколкото викаха. Накрая успях да се ориентирам. Джейми и Дугал се биеха гръб в гръб в самия център на тълпата. И двамата държаха мечовете си с лявата ръка, а камите – с дясната, и ги използваха щедро.
Бяха обградени от четирима или петима – сред сенките не можех да съм сигурна, – с къси мечове, макар един да носеше на колана си голям едноръчен меч, а на коланите на поне още двама се поклащаха пистолети.
Явно искаха Дугал или Джейми, или и двамата. За предпочитане живи. Сигурно за откуп. Затова използваха малки мечове, за да ги ранят, а не да ги убият.
Дугал и Джейми нямаха такива скрупули и действаха с мрачна ефикасност. Разположени така, всеки можеше да покрива слабата страна на другия. Но докато гледах как Дугал върти камата с дясната си ръка, реших, че „слаба страна“ не е много добро описание.
Целият този сумтящ, псуващ и олюляващ се безпорядък от хора се приближаваше. Притиснах се колкото можех по-назад, но пролуката бе дълбока едва половин метър. С крайчеца на окото си долових движение. Мърто бе решил да се включи по-активно.
Почти не можех да откъсна ужасен поглед от Джейми, но забелязах как дребният мъж бавно извади пистолета си. Провери внимателно стрелковия механизъм, обърса оръжието в ръкава си, подпря го на предмишницата си и зачака.
И чакаше. Треперех от страх за Джейми, който беше зарязал финеса в името на яростните удари, като отбиваше атаките на двамината срещу себе си само с гола ярост. Защо, по дяволите, Мърто не стреляше? Умът ми работеше трескаво. И разбрах. И Джейми, и Дугал пречеха на изстрела. Спомних си, че пистолетите като този на Мърто не бяха особено точни.
Предположението ми се потвърди в следващата минута, когато неочаквана атака на един от мъжете улучи Дугал в китката. Острието поряза цялата му предмишница и той падна на коляно. Джейми отдръпна меча си и направи две бързи крачки назад, по-близо до чичо си. Така стоеше с гръб към скалата, а Дугал бе приклекнал настрани и острието на Джейми можеше да го закриля. Нападателите пък оформяха стена между тях и нас, на лесен прицел за Мърто.
Отблизо трясъкът на пистолета ми се стори ужасно силен. Нападателите се стреснаха, особено улученият. Той остана неподвижен за миг, тръсна глава, сякаш объркан, и много бавно седна. После се отпусна назад и се претърколи по лекия наклон, право в гаснещите въглени на огъня.
Джейми се възползва от момента, за да избие меча от ръката на един от другите. Дугал отново скочи на крака и Джейми се отмести встрани, за да му даде пространство. Един от бойците се отказа от схватката и се втурна да вади ранения си другар от жаравата. Но и така оставаха трима, а Дугал беше ранен. Кръвта му капеше черна по скалата, докато стискаше меча си.