Задърпах се, когато Хари ме притисна към земята и се опита да вдигне полите ми, повече за да се добера до дръжката на камата, отколкото от страх. Шамароса ме здраво по лицето и ми заповяда да стоя мирна. Бузата ми пламна, а очите ми се насълзиха, но камата вече бе в ръката ми, скрита под гънките.
Отпуснах се назад задъхана. Съсредоточих се върху целта и се опитах да изтрия всяка друга мисъл. Трябваше да е в гърба – онзи беше твърде близо за друг избор.
Мръсните пръсти вече се впиваха в бедрата ми и ги раздалечаваха. В ума си виждах пръста на Рупърт, който ръчка Мърто в ребрата, и чувах: „Тук, моме, под най-долното ребро, до гръбнака. Намушкай го здраво, нагоре в бъбрека и ще падне като отсечено дърво.“
Почти беше време – ужасният дъх на Хари ме обливаше, а той тършуваше между оголените ми крака.
– Хубавичко погледни, момченце, и виж как се прави – пъшкаше той, – малката ти курветина ще стене, преди...
Стиснах го за врата с лявата си ръка, за да го приближа към себе си – шокът от удара се понесе по ръката ми и почти изпуснах камата. Хари извика и зашава, за да се измъкне. Понеже не можех да виждам, се бях прицелила твърде високо и ножът се бе отклонил от ребро.
Но сега не можех да го пусна. За щастие краката ми бяха свободни от неудобните поли. Обвих ги здраво около потните му хълбоци, за да го държа до себе си за секундите, в които да опитам отново. Така и сторих, с отчаяно усилие, и този път улучих мястото.
Рупърт беше прав. Хари се изопна в грозна пародия на любовен акт и се отпусна върху мен, а от раната в гърба му пръскаше кръв на отслабващи тласъци.
Вниманието на Арнолд бе отвлечено само за миг от случващото се, а точно толкова бе нужно на озверелия шотландец до него. Докато си върна самообладанието достатъчно, за да се измъкна изпод Хари, Арнолд се бе присъединил към него в отвъдното, с гърло, прерязано от ухо до ухо от сгиан дху, който Джейми носеше в чорапа си.
Джейми приклекна до мен и ме издърпа изпод трупа. И двамата се тресяхме от шока и известно време стояхме неподвижни и прегърнати. Все още безмълвен, той ме вдигна и ме отнесе по-далеч от телата, в едно открито пространство зад ред трепетлики.
Остави ме на земята и седна несръчно до мен, като се свлече, сякаш краката му не го държаха. Чувствах се като изоставена в ледена пустош, която ме смразяваше до костите. Посегнах към него. Той надигна глава от коленете си, лицето му беше като на мъченик. Изгледа ме, сякаш ме виждаше за пръв път. Когато поставих ръце на раменете му, той ме прегърна здраво и издаде наполовина стон, наполовина ридание.
И тогава го направихме, в яростно, отчаяно мълчание, като и двамата свършихме за мигове, жертви на подтик, който не разбирах, но знаех, че трябва да му се подчиним или да се загубим завинаги. Не бе любовен акт, а израз на нужда, сякаш и двамата знаехме, че никой от нас не може да устои сам на случилото се. Силата ни се криеше в сливането, в това да удавим спомените за смъртта и заплахата от изнасилване в прилива на усещания.
След това лежахме вкопчени един в друг, чорлави, окървавени и разтреперани под слънцето. Джейми промълви нещо, от което разбрах само „съжалявам“.
– Не беше твоя вината – отвърнах, докато галех косата му. – Всичко е наред, и двамата сме наред.
Чувствах се като в сън, като че ли нищо край мен не беше истина и смътно разпознах симптомите на вторичен шок.
– Не за това – отвърна той. – Не за това. Беше по моя вина... Толкова глупаво, да дойда, без да огледам. А да ги оставя да те... но нямах това предвид. Исках да кажа... съжалявам, че те... използвах така сега. Да те обладая така, толкова скоро след... като животно. Съжалявам, Клеър... Не знам какво... Не можех да се сдържа, но... Боже, толкова си студена, мо дюин, ръцете ти са лед, ела, нека те стопля.
И той е в шок, помислих си замаяно. Странно как у някои се проявява в приказки. Други просто се тресат безмълвно. Като мен. Притиснах лицето му към рамото си, за да не говори повече.
– Всичко е наред – повтарях отново и отново. – Всичко е наред.
Внезапно върху нас падна сянка и подскочихме. Дугал ни гледаше мрачно със скръстени ръце. Благовъзпитано извърна поглед, докато бързо се обличах, и вместо това се мръщеше на Джейми.
– Слушай, момко, да си правиш удоволствието с жена си е в реда на нещата, но когато ни оставиш да чакаме повече от час и така се захласнете, че дори не ме чуете да приближавам... това ще ти докара беля, момче. Някой може да се промъкне и да ти опре пистолет в главата, преди да се усетиш...
Спря рязко и ме зяпна невярващо, докато се превивах от смях на тревата. Джейми, червен като цвекло, поведе Дугал към другата страна на трепетликите, където тихо му обясни какво се е случило. Продължавах да се хиля и да пискам, а накрая натъпках кърпичка в устата си, за да заглуша шума. Рязко освободените емоции, заедно с думите на Дугал, бяха извикали в ума ми лицето на Джейми, хванат със смъкнати гащи, така да се каже – и в състоянието, в което се намирах, това ми бе безумно смешно. Смях се и стенах, докато не ме заболяха ребрата. Накрая се понадигнах, бършейки очи с кърпичката си – Дугал и Джейми се бяха надвесили над мен с еднакви неодобрителни изражения. Джейми ме вдигна на крака и ме поведе към бивака, а аз още хълцах и току избухвах в сподавен смях.