Без перука косата му беше тъмна, гъста, фина и лъскава. Също така ми бе смущаващо позната, макар и дълга, и вързана със синя лента. Той я махна, взе гребена от бюрото и среса косата си, смачкана от перуката. После отново внимателно сложи лентата. Вдигнах услужливо огледалото, за да види какво е постигнал. Той взе стъклото от ръцете ми с формален жест и го върна на мястото му, след това почти затръшна скрина.
Не можех да кажа дали бавните му движения целяха да нарушат присъствието на духа ми – в този случай вършеше работа – или просто защото не знаеше какво да прави.
Напрежението се разсея леко, когато влезе един от дежурните с чаен поднос. Без да продумва, Рандал го наля в две чашки и ми предложи едната. Отпихме.
– Не ми казвайте – рекох накрая. – Нека позная. Това е нова форма на убеждение – изтезание чрез пикочен мехур. Наливате ме с течности и после съм готова да ви кажа всичко, за да седна на гърнето за пет минути.
Толкова се изненада, че се засмя. Лицето му се промени съвсем и ми бе лесно да си представя защо най-долното ляво чекмедже на бюрото му е натъпкано с парфюмирани писма с женски почерк. Веднъж позволил на фасадата да се пропука, той не сподави смеха си. След това ме изгледа с остатъчна полуусмивка.
– Каквото и друго да сте мадам, със сигурност сте поне занимателна – отбеляза той. Дръпна един звънец до вратата и когато се появи дежурният, му нареди да ме изпроводи до нужното помещение.
– Само внимавай да не ти се измъкне по пътя, Томсън – добави, като ми отвори вратата с ироничен поклон.
Отпуснах се изнемощяла на вратата на нужника, където ме бе въвел Томсън. Да съм по-далеч от Рандал беше успокояващо, но не задълго. Бях имала възможност да преценя що за човек е, и по разказите на други хора, и от личен опит. Но все още през лъскавото, безскрупулно покритие се показваха проблясъци от Франк. Реших, че съм сгрешила, когато го накарах да се засмее. Седнах, пренебрегвайки смрадта, фокусирана върху настоящия проблем. Нямаше как да избягам. Дори без охраната на бдителния Томсън, офисът на Рандал се намираше почти в средата на групичката военни сгради. И макар самият форд да не бе нищо повече от каменно укрепление, стените бяха три-четири метра високи, а двойната порта се пазеше постоянно.
Помислих дали да не се престоря на болна и да остана тук, но се отказах – не само защото обстановката беше крайно неприятна. Неприятната истина бе, че няма смисъл да печеля време, освен ако не го печеля с някаква цел. Никой не знаеше къде съм, а Рандал нямаше намерение да го оповестява. Принадлежах му, докогато искаше да се забавлява с мен. Отново съжалих, че го разсмях. Садист с чувство за хумор бе страховито създание.
Докато мислех трескаво какво да кажа на капитана, се хванах за едно изникнало ми име. Не го бях чула добре и го помнех само по приумица, но се надявах да съм го запомнила добре. Бе изключително слаба карта, но имах само нея. Поех си дълбоко дъх, издишах бързо и излязох от убежището си.
В офиса добавих захар към чая си и го разбърках внимателно. После сметаната. След като удължих церемонията колкото можах, се принудих да погледна към Рандал. Седеше в любимата си поза и елегантно придържаше чашката си във въздуха, за да ме оглежда по-добре.
– Е? – попитах. – Не се тревожете, няма да ми развалите апетита, нямам такъв. Какво ще правите с мен?
Усмихна се и внимателно отпи от парещия чай, преди да ми отговори:
– Нищо.
– Наистина ли? – Повдигнах изненадано вежди. – Изобретателността ви е предала, така ли?
– Не бих казал – отвърна, вежлив както винаги. Погледът му ме обходи за пореден път, никак невежливо. – Не – повтори, като се загледа в крайчето на корсета ми, където втъкнатото шалче привличаше окото към горната част на гърдите ми, – колкото и да ми се ще да ви дам тъй нужния ви урок по обноски, боя се, че трябва да отложа удовлетворението си за неопределено време. Ще ви изпратя в Единбург със следващата поща. И не бих искал да ви повредя видимо – началниците ми може да ме помислят за немарлив.
– Единбург? – Изненадата ми надделя.
– Да. Чувала сте за Толбуут, предполагам?
Бях чувала. Един от най-кошмарните затвори от тази епоха, печално прочути със смрадта, престъпността, вилнеещите в него болести и мрак. Мнозина от затворниците там умираха, преди да се изправят в съда. Преглътнах с усилие надигналата се горчива жлъч заедно със сладкия чай.