– След малко, сасенак. Първо имам да свърша една задача.
Излезе и ме остави вперила очи в дъбовата врата и с много неприятно усещане под лъжичката. Спомних си щастливото очакване на лицето на Лери и последвалия го гневен шок. Спомнях си как трепнаха мускулите му, когато я видя, и ми се прииска да бях видяла изражението му. Навярно сега отиваше при нея, за да ѝ съобщи за брака ни. Ако му бях видяла лицето, навярно щях да имам по-добра представа какво възнамерява да ѝ каже.
Улисана в събитията от последния месец, бях забравила момичето – и това, което би могла да значи за Джейми, както и той за нея. Е, бях се замислила, когато за пръв път се повдигна въпросът за бързия ни брак, но тогава Джейми не беше дал знак, че тя е какъвто и да било проблем.
Но пък ако собственият ѝ баща не искаше тя да се омъжва за престъпник и ако Джейми имаше нужда от съпруга, за да прибира част от рентите на Макензи... е, нямаше значение коя е жената, стига да се съгласи да го вземе. Мислех си, че познавам Джейми достатъчно добре, за да видя, че практичността е дълбоко заложена у него – както и би трябвало, предвид че през последните няколко години е бил беглец. Нямаше да промени решението си от чувства или физическо привличане, заради едните бузи като розов лист и коса като течно злато. Но това не значеше, че чувствата или привличането не съществуват.
Все пак се бях натъкнала на сцената в нишата, Джейми и момичето на коляното му, пламенните им целувки („И преди съм прегръщал жени – върнаха се към мен думите му, – и преди са карали сърцето ми да блъска и да се задъхвам...“) Осъзнах, че стискам юмруци и надиплям кувертюрата на миниатюрни жълтозелени хребети. Пуснах плата и обърсах длани в полата си, като осъзнах колко са мръсни от двудневното държане на юзди и никаква възможност да ги измия междувременно.
Станах и отидох до легена, забравила за умората. За своя изненада установих, че никак не ми се нрави споменът за Джейми и Лери. Помня и какво беше казал: „По-добре да се ожениш, отколкото да изгориш. Е, доста изгарях тогава.“ И аз изгарях малко в момента, спомняйки си ефекта от целувките на Джейми по собствените ми устни.
Наплисках лицето си с вода, за да разсея усещането. Нямах пълните права върху чувствата на Джейми, напомних си твърдо. Бяхме се оженили по необходимост. А той се беше оженил за мен по собствени причини, една от които – прямо заявеното желание да се отърве от девствеността си.
Другата причина – защото се е нуждаел от съпруга, за да събира дохода си от Макензи, а не е могъл да склони момиче от тези край него да се оженят. Не бе по-благородна от първата, но бе и много по-неласкава по отношение на мен.
Вече напълно будна, бавно се преоблякох в чиста рокля, предоставена, както и легена и стомната, от хората на госпожа Фиц. Как бе успяла да приготви младоженска стая между ненадейното обявление на Джейми пред Колъм и стигането ни до самата стая? Въпрос за вековете. Госпожа Фиц, мислех си, би могла да направи кариера в „Уолдорф-Астория“ или лондонския „Риц“.
Подобни размишления ме караха да копнея по собственото си време повече, отколкото през последните дни. Какво правя тук, запитах се за хиляден път. На това странно място, на неизбродими разстояния от всичко познато, от дома, от съпруг и приятели, понесена в нищото, сама сред хора, които не бяха нищо повече от диваци? През последните си седмици с Джейми бях започнала да се чувствам в безопасност, понякога дори щастлива. Но осъзнах, че второто навярно е самозаблуда, макар първото да не беше.
Не се съмнявах, че ще е верен на отговорностите си, както ги възприемаше, и ще продължава да ме защитава от всяка заплаха. Но тук, след подобната на съновидение изолация на дните ни сред дивите хълмове и прашни пътища, мръсните ханове и уханни бали сено, той сигурно вече чувстваше повика на старите си взаимоотношения и връзки със света, както и аз – на своите. През последния месец се бяхме сближили много, но сега усещах как това се пропуква и може да се разпадне сред практичното ежедневие в замъка Леох.
Подпрях глава на каменната каса на прозореца, вперила поглед в другия край на двора. Там Алек Макмеън и двама от помощниците му разтриваха конете ни. Животните, нахранени и напоени както трябва за пръв път от два дни, излъчваха доволство, а конярите сресваха гладката им козина и чистеха пръстта от глезените и пищялите им със стиски слама. Едно от момчетата поведе моя набит Магарешки бодил и той го последва с радост към заслужената почивка в обора.
С него си заминаха, струваше ми се, и надеждите ми за бягство и завръщане у дома. О, Франк. Затворих очи, а по носа ми се плъзна сълза. Тогава отворих широко очи и примигнах усилено, докато се опитвах да спомня лицето му. За миг си бях представила не възлюбения си съпруг, а предтечата му Джак Рандал, изкривил плътни устни в подигравателна усмивка. И докато бягах наум от този образ, се бях прехвърлила на лицето на Джейми, уплашено и разгневено, както при прозореца във форта. Колкото и да опитвах, не можех да си върна ясно образа на Франк.