Не продумах, но протегнах дясната си ръка и треперещите си пръсти към него. Хладният, лъскав пръстен премина по пръста ми и спря в основата му – пасваше ми добре. Джейми подържа ръката ми за миг, загледан в нея, и после рязко целуна пръстите ми. Вдигна глава и зърнах лицето му и ожесточената емоция по него, преди да ме придърпа в скута си.
Притисна ме към себе си, безмълвен, и усетих пулса в гърлото му. Сърцето му блъскаше като моето. Постави ръце на голите ми рамене и ме отдръпна леко от себе си, така че гледах нагоре към него. Ръцете му бяха големи и много топли, леко се замаях.
– Искам те, Клеър – каза той задавено. Направи пауза, несигурен как да продължи. – Искам те толкова много, че не мога да дишам. Ще... – Преглътна и се прокашля – Ще ме приемеш ли?
Гласът ми вече се беше върнал. Проскърцваше и трепереше, но работеше.
– Да – отвърнах. – Да, приемам.
– Мисля, че... – започна той и спря. Разхлаби токата на поличката си, но ме погледна и пусна колана си, след което стисна юмруци. Заговори с мъка, сякаш удържаше нещо толкова силно, че ръцете му трепереха от усилие.
– Няма... Не мога... Клеър, не мога да съм нежен сега.
Имах време само да кимна веднъж, за да кажа, че съм разбрала – или може би, че позволявам, – преди да ме притисне с тежестта си.
Не си направи труда да се съблича. Можех да помириша прахта от пътуването в ризата му, да вкуся слънцето и потта по кожата му. Държеше ръцете ми прострени и стискаше китките ми. Пръстите ми се плъзнаха по каменната стена и един от сватбените ми пръстени прозвънтя по нея. Един за всяка ръка – златен и сребърен. И парченцата метал изведнъж натежаха като окови, които ме притискаха към леглото, разпъната между две крайности, прикована като Прометей към скалата, а любовта към двама мъже ме разкъсваше, както орелът – черния дроб на титана.
Джейми разтвори бедрата ми с коляно и влезе до дъно с един-единствен тласък, от който ахнах. Той издаде нещо като стон и ме сграбчи по-здраво.
– Моя си, мо дюин – рече тихо, докато се притискаше в бедрата ми. – Само моя, сега и завинаги. Моя, искаш или не. – Опитах да размърдам ръце и вдишах, ахвайки слабо, когато продължи. Прошепна: – Да, и мисля да те използвам, моя сасенак. Искам да те притежавам, и телом, и духом.
Опитах се слабо да му се противя, но той не спираше с мощните, неумолими удари по утробата ми.
– Искам да ме наричаш „господарю“, сасенак. – Тихият му глас заплашваше с отмъщение за емоционалната агония от последните минути. – Искам да те направя своя.
Разтреперих се и застенах, а плътта ми също тръпнеше в спазми от нахълталото в мен присъствие. Той продължи дълги минути, а аз бях на ръба между болката и удоволствието. Сякаш се бях разпаднала и съществувах само там, където бе атаката, на ръба на пълното предаване.
– Не! – изпъшках. – Спри, моля те, нараняваш ме!
От лицето му се стичаше пот и капеше по възглавницата и гърдите ми. Плътта ни вече се срещаше със силата на удари, които бързо прекосяваха границата към болката. Бедрата ми бяха ожулени, а китките ми като че ли щяха да се счупят, ала захватът му бе неумолим.
– Да, моли ме за милост, сасенак. Няма да я получиш. Още не.
Усещах учестения му горещ дъх, ала не показваше с нищо, че е уморен. Цялото ми тяло изпадаше в конвулсии, а краката ми се надигаха, за да се обвият около него, да удържат усещането.
Усещах сътресението от всеки тласък дълбоко в корема си и умът ми уплашено се отдръпваше от него, макар хълбоците ми предателски да се надигаха. Той усети, че откликвам, и засили атаката си, като притискаше раменете ми надолу, по-плътно приковани под себе си.
А откликът ми нямаше начало и край, бе само продължителна тръпка, която достигаше върха си с всеки тласък. Тласъците бяха въпроси, повтаряха се отново и отново в плътта ми, искаха отговора ми. Той отново притисна краката ми към леглото и продължи, отвъд болката и сред чистото усещане, оттатък капитулацията.
– Да! – изкрещях. – О, Боже, Джейми, да!
Той ме хвана за косата и отметна главата ми назад, за да гледам в очите, грейнали от яростен триумф.
– Да, сасенак – промълви, в отговор повече на движенията ми, отколкото на думите ми. – Ще те яздя!
Ръцете му се плъзнаха към гърдите ми, галеха и стискаха, а след това надолу, към хълбоците ми. Притискаше ме с цялата си тежест, после ме прихвана и повдигна за още по-дълбоко проникване. Тогава изкрещях, но той ме спря с уста – не целувка, а още една атака, с която отвори силом устните ми и ожули лицето ми с четината по страните си. Тласкаше по-силно и по-бързо, сякаш за да насили душата ми, както насилваше тялото ми. С тяло и душа запали някаква искра и от пепелищата на отстъплението се роди ответна яростна страст.