– Пий – казах, – след това се съблечи, доколкото ти е удобно, и легни. Ще наклада огъня.
Синьото му око се взря с признателност в бутилката и разкривената му длан бавно посегна към нея.
– По-добре пийни и ти, моме – посъветва ме. – Ще е тежка работа.
Изстена от нещо средно между болка и задоволство, когато се подпрях силно на лявото му рамо, за да го отпусна, след което го повдигнах и завъртях цялата му лява част.
– Жена ми ми мачкаше гърба – отбеляза той, – заради лумбагото. Но това е още по-добре. Хубави, силни ръце имаш, моме. Добър коняр ще излезе от теб.
– Предполагам, че това беше комплимент – рекох сухо и полях още малко от затоплената смес от олио и восък, като после я разстлах по широкия му бял гръб. Между обветрената и покафеняла от слънцето кожа на ръцете му и белите рамене и гръб имаше рязка разлика, белязана от навитите ръкави на ризата, която носеше обикновено.
– Бил си хубав, светъл момък – отбелязах. – Кожата на гърба ти е бяла като моята.
Той се позасмя гърлено и плътта под ръцете ми трепна.
– Никога не би предположила, нали? Да, Елън Макензи веднъж ме видя гол до кръста, докато израждах едно жребче, и ми каза, че Бог сякаш е поставил погрешната глава на тялото ми. Вместо торба млечен пудинг съм имал лице като от резбата над олтара.
Реших, че има предвид преградата между две от частите на параклиса, на която бяха изобразени множество извънредно неприятни на вид демони, измъчващи грешници.
– Елън Макензи сякаш не си е поплювала с оценките – отбелязах. Бях немалко заинтригувана от майката на Джейми. От подхвърлените тук-таме думи си бях изградила образ за баща му Брайън, но той никога не споменаваше майка си и не знаех друго, освен че е починала млада, докато е раждала.
– О, да, остър език имаше Елън, и остър ум. – Развързах крачолите на панталоните му и ги повдигнах нагоре, за да масажирам мускулестите му прасци. – Но и беше достатъчно мила, за да ѝ прощават всички, освен братята ѝ. Но пък тя не им обръщаше много внимание.
– Да. И аз така съм чувала. Избягала е с Брайън, нали? – Притиснах с палци сухожилията зад коляното му и той издаде звук, който у по-малко горделив човек би прозвучал като изписукване.
– О, да. Елън беше най-голямата от децата на Макензи – година-две по-голяма от Колъм – и беше писаното яйце на Джейкъб. Затова толкова време Елън не се омъжи. Не искаше да има нищо общо с Джон Камерън или Малкълм Грант, нито пък с някой от другите главатари, а на баща ѝ не му даваше сърце да я насилва.
Тогава обаче старият Джейкъб се споминал и Колъм вече не бил толкова търпелив към своенравната си сестра. Опитвайки се отчаяно да заздрави хватката си върху клана, той потърсил съюз с Мънро на север и Грант на юг. И двата клана имали млади главатари, подходящи за женихи. Младата Джокаста, едва на петнайсет, склонила да се омъжи за Джон Камерън и заминала на север. Елън, почти стара мома, на двайсет и две, се противяла значително повече.
– Предполагам, че молбата на Грант е била твърдо отказана, предвид как се държеше преди две седмици – отбелязах.
Стария Алек се засмя и смехът му се превърна в удовлетворен стон, когато притиснах по-дълбоко.
– Да. Не чух какво му е казала, но сигурно го е жегнало. Случи се на големия Събор, там се срещнаха. Излязоха в розовата градина и всички очакваха да разберат какво ще се случи. Стъмни се, а хората още чакаха. Стъмни се още, запалиха фенерите, започнаха песните и все така ни знак от Елън или Малкълм Грант.
– Божичко. Кой знае какъв разговор е бил.
Отлях още мазило между раменете му и той изсумтя от удоволствие.
– Така изглеждаше. Много време минаваше, а те все не се връщаха. Колъм започна да се опасява, че Грант е избягал с нея. Против волята ѝ. И наистина изглеждаше така, защото не намериха никого в розовата градина. Тогава ме повика от конюшните и му казах, че хората на Грант наистина са си взели конете и цялата пасмина е отпрашила без думичка.
Разярен, осемнайсетгодишният Дугал скочил на коня си и поел след Грант, без да изчака други, нито да се посъветва с Колъм.
– Когато Колъм разбра, че Дугал е погнал Грант, изпрати мен и още неколцина след него, понеже добре познаваше нрава му и не искаше новият му шурей да загине, преди бракът да бъде признат за официален. Смяташе, че щом не е успял да склони Елън да се омъжи за него, Грант я е отвлякъл, за да я принуди.
Алек млъкна замислено. След малко продължи:
– Дугал виждаше само обидата, разбира се. Но не мисля, че Колъм бе толкова разстроен. Щеше да му реши проблема – а и Грант навярно нямаше да иска зестра от Елън и дори щеше да плати обезщетение на Колъм. – Алек изсумтя цинично. – Колъм никога не пропуска възможност. Лукав и безжалостен, такъв е той. – Синьото му око се завъртя към мен зад прегърбеното рамо. – Имай го предвид, моме.