– О, бяла. – Тя се ухили. – Определено бяла.
С горчивина се замислих колко прав е Джейми за лицето ми – сякаш всички можеха да отгатнат мислите ми.
– Е, това е хубаво. Не си падам по танци край кладата в полунощ, яздене на метли и целуване на задника на Сатаната.
Гейли отметна глава и се разсмя.
– Не си падаш да целуваш ничий задник, като гледам – каза тя. – Нито пък аз. Макар че с огненото дяволче в леглото ти и аз бих размислила.
– Това ми напомня – подех, но тя вече се беше извърнала и започваше приготовленията си, като си мърмореше под нос.
Първо провери дали вратата е добре заключена зад нас, след това прекоси стаята до прозореца и затършува в един сандък под перваза за сядане. Извади голяма плитка тава и висока бяла свещ в свещник. След малко намери и износена покривка, която разстла на пода против прахоляк и тресчици.
– Какво ще правиш, Гейли? – попитах, докато оглеждах предметите. Не виждах нищо зловещо в тава, свещ и покривка, но пък и бях, меко казано, начинаеща чародейка.
– Призоваване – отвърна тя, като подръпна краищата на покривката, за да ги подравни с дъските на пода.
– Кого ще призоваваш? – Или може би „какво“.
Гейли се изправи и приглади коса. Фина като на бебе и много гладка, тя се изплъзваше от фибите. Гейли започна да мърмори и накрая ги махна. Косата ѝ се разпиля в лъскав водопад с цвят на богата сметана.
– Ами призраци, видения. Всичко, което би ни потрябвало. Започва по един и същи начин, но билките и думите са различни за всяка разновидност. Сега ни трябва видение, за да разберем кой ви е урочасал. След това ще можем да му върнем зложеланието обратно.
– Хм, ами... – Не исках да съм отмъстителна, но пък бях любопитна. Исках да видя какво представлява призоваването и кой ме е урочасал.
Тя постави тавата насред покривката и наля малко вода от една кана, докато обясняваше:
– Може да използваш всякакъв съд, за да получиш добро отражение, но в гримоара пише, че трябва да е сребърна тавичка. Дори езерце или локва на открито биха свършили работа, но трябва да са уединени. Важно е да вършиш това на спокойствие.
Тя обиколи бързо прозорците, спускайки тежките завеси, докато цялата светлина в стаята изчезна. Почти не виждах дребничката ѝ фигура в сумрака, докато тя не запали свещта. Трепкащото пламъче озаряваше лицето ѝ и хвърляше клиновидни сенки под острия нос и изсечената челюст.
Постави свещта до тавата, от отсрещната страна. Много внимателно напълни тавата до ръба, така че само повърхностното напрежение ѝ пречеше да се разлее. Приведох се и видях, че отражението е много по-добро от това в кое да е огледало в замъка. Сякаш отново четеше мислите ми, Гейли обясни, че освен за призоваване на духове, тавичката върши чудесна работа и при нагласянето на прическата.
– Но не я докосвай, за да не се разлее върху теб – посъветва ме, докато се суетеше с кремъка и огнивото. Нещо у практичния тон на забележката, така прозаичен насред свръхестествените приготовления, ми напомни на някого. Отначало не можех да се досетя, но след миг успях. Разбира се. Макар изящната жена срещу мен да не приличаше по нищо на старомодната дама, надвесена над чайника в кабинета на преподобния Уейкфийлд, тонът бе досущ като на госпожа Греъм.
Може би имаше и друго – отношението им към окултното, прагматизъм, който разглеждаше магията като набор естествени явления, не по-различни от метеорологични. Нещо, с което боравиш внимателно – като с остър кухненски нож, – но не и нещо, от което да се боиш.
Или пък бе ароматът на лавандулова вода. Свободната ѝ рокля винаги миришеше на есенциите, които дестилираше от билките: невен, лайка, дафинов лист, нард, мента, риган. Днес беше лавандула, същата миризма, която се носеше от практичната синя жилетка на госпожа Греъм и от кокалестата ѝ пазва.
А пазвата на Гейли, въпреки дълбокото деколте, не издаваше с нищо костите под нея. За пръв път виждах Гейли Дънкан по-неглиже – обикновено носеше строги рокли, които се закопчаваха високо на шията, както подобаваше на съпругата на обвинител. Изобилието пред очите ми ме изненада – щедри форми, бели почти колкото облеклото ѝ. Добих представа защо мъж като Артър Дънкан се е оженил за девойка без потекло и без пукнат грош. Неволно отместих поглед към старателно надписаните буркани на стената, търсейки селитра.
Гейли избра три бурканчета и изля по малко от всяко във вдлъбнатината на малък метален мангал. Разпали въглените под нея със свещта и духна. Надигна се ароматен дим.