Гейли изсумтя.
– Пфу! Чула е Колъм и Дугал да говорят за мен, затова е пребледняла. Помислила е, че Колъм е разбрал как е дошла при мен за зложеланието. Би я бичувал до кръв за такова нещо. Не позволява небогоугодни неща във владенията си.
– Ти си ѝ дала зложеланието?
Гейли изправи рязко гръб.
– Не съм ѝ го дала. Продадох ѝ го.
Опитах се да я погледна в очите насред сгъстяващия се мрак.
– Какво е разликата, за Бога?!
– Съвсем ясна – отвърна тя нетърпеливо. – Беше си търговия. А аз не издавам тайни на клиенти. Освен това не ми каза за кого е. А и се опитах да те предупредя.
– Да, много благодаря – рекох саркастично. – Но... – Мозъкът ми кипеше, опитвайки се да преподреди представите ми в светлината на новата информация. – Но ако тя е оставила китката под възглавницата ми, значи е искала Джейми. Това обяснява защо ме изпрати при теб сега. Ами Дугал.
Гейли се поколеба, после сякаш взе някакво решение.
– Момичето не е бременно от Дугал Макензи.
– Откъде си толкова сигурна?
Тя потърси ръката ми в мрака. После постави дланта ми на корема си.
– Защото бременната съм аз.
– Ти.
– Аз. – Говореше простовато, без обичайната си превзетост. – Какво е казал Колъм... „Ще се погрижа за нея?“, нещо такова, нали? Е, явно това е решението му на проблема.
Дълго време мълчах и премислях.
– Гейли – рекох накрая, – тези стомашни болки на съпруга ти...
Тя въздъхна.
– Бял арсеник. Мислех, че ще го довърши, преди детето да започне да си личи, но той издържа повече, отколкото мислех, че е възможно.
Спомних си погледа на ужас и осъзнаване на лицето на Артър Дънкан, когато изскочи от дрешника на жена си в последния си ден на земята.
– Разбирам – казах. – Не е знаел, че си бременна, докато не те е видял полугола, в деня на банкета. А когато е разбрал... предполагам, е имал основания да смята, че не е от него.
Тя се позасмя слабо.
– Селитрата ми струваше скъпо, но пък се изплати до последното петаче2.
Потреперих и се свих по-плътно до стената.
– Затова си рискувала да го убиеш пред хора, на банкета. Щял е да те нарече прелюбодейка и отровителка. Дали е знаел, че го тровиш?
– О, знаеше. Не би ми го признал, не би го признал дори на себе си. Но знаеше. Седяхме в двата края на масата и го питах: „Искаш ли още яхния с треска, скъпи? Или още малко бира?“ И той ме гледаше с ония очи като варени яйца и казваше, че не иска, нямал апетит. Ставаше от масата и по-късно го чувах как в кухнята тайничко нагъва край долапа, мислейки си, че е в безопасност, стига да не взема нищо от мен.
Гласът ѝ бе лековат и развеселен, все едно споделяше сочна клюка. Отново потреперих и се отдръпнах от създанието, с което споделях мрака.
– Не разбра, че е у тоника, който пиеше. Не приемаше нищо, което аз правех, а поръчваше от Лондон. За безбожни пари. – В гласа ѝ се промъкна неприязън от разхищението. – В напитката поначало имаше арсеник и той не усещаше разлика във вкуса, когато добавях още.
Винаги бях чувала, че слабостта на убийците е в самолюбието им. Явно беше вярно – тя продължаваше да говори, като не обръщаше внимание на положението, в което се намира, и гордо описваше постиженията си.
– Беше рисковано да го убия пред толкова много хора, но трябваше да измисля нещо бързо.
Значи не е било арсеник. Спомних си сините устни на обвинителя и как изтръпнаха моите, когато го докоснах. Бърза и смъртоносна отрова.
А си мислех, че Дугал си признава за връзка с Лери. Но в този случай, дори Колъм да не одобряваше, можеше лесно да ожени брат си за девойката – тя беше неомъжена, а той вдовец.
Но прелюбодейство със съпругата на обвинителя? Това беше съвсем различно нещо. Спомних си колко са тежки наказанията за прелюбодейство. Колъм не можеше да потисне мълва от такъв калибър, но и не виждах как ще осъди брат си на бичуване или заточение. А за Гейли убийството на мъжа ѝ може да ѝ се е сторило по-разумно решение, пред това да я жигосат по лицето и да я хвърлят в затвора за няколко години, където щеше да мачка коноп по дванайсет часа на ден.
Значи е взела предпазни мерки, както и Колъм. И ето ме и мен, между чука и наковалнята.
– Но... детето? – попитах. – Би могла да...
Тя се изсмя мрачно.
– Случват се непредвидени неща, дружке. И на най-добрите сред нас. А щом се случи... – Тя сви рамене. – Щях да се отърва от бебето, но помислих, че може да го накарам да се ожени за мен, когато Артър умре.
В мен назря ужасно подозрение.
– Но тогава жената на Дугал е била още жива... Гейлис?
Роклята ѝ прошумоля, когато тя тръсна глава, а един от кичурите ѝ лъсна за миг.