Пътят оттатък портата водеше нагоре, през малък хълм. Там се показа групичка мъже, не повече от силуети на привечерната светлина. Известно време сякаш се сбогуваха помежду си и надолу по хълма тръгна само един от тях, а останалите поеха през полята към няколкото колибки в далечината.
Ясно личеше, че мъжът куца силно. Когато мина през портата, видях защо – липсваше десният му крак до коляното и на негово място носеше дървена протеза.
Въпреки накуцването се движеше като младеж. Всъщност, когато приближи беседката, видях, че навярно не е навършил и трийсет. Беше висок почти колкото Джейми, но много по-слаб, почти мършав.
Спря в началото на беседката, подпрян на решетката, и се вгледа в мен с интерес. Гъста кафява коса падаше над високото му чело, а в хлътналите кафяви очи се четяха търпение и благост.
Джейми и сестра му повишаваха тон непрестанно. Прозорците стояха отворени заради топлото време и спорът се чуваше добре, макар че не всички думи бяха ясни.
– Вреслива кучка! – долетя гласът на Джейми.
– Нямаш дори благоприличие да... – Отговорът на сестра му се изгуби насред силен повей на вятъра.
Новодошлият кимна към къщата.
– А, Джейми се е върнал, значи.
Кимнах в отговор, несигурна дали да се представя. Нямаше значение – младежът се усмихна и наклони глава към мен.
– Аз съм Иън Мъри, съпругът на Джени. А ти си... хм...
– Пачаврата сасенак, за която се ожени Джейми – довърших. – Казвам се Клеър. Е, значи сте научили?
Той се засмя, а през това време умът ми препускаше. Съпругът на Джени?
– О, да, научихме. От Джо Ор, който пък научил от калайджия в Ардри. Сред планините тайни няма задълго. Сигурно знаеш, дори да сте женени само от месец. Джени от седмици се чуди каква си.
– Курва! – изрева Джейми отвътре. Съпругът на Джени не обърна внимание, а продължи да ме оглежда с приятелско любопитство.
– Много си хубава. Харесваш ли Джейми?
– Ами... да. Да, харесвам го много – отвърнах постресната. Бях започнала да свиквам с прямотата на повечето планинци, но още ме хващаше неподготвена от време на време.
Той сви устни и кимна, сякаш бях улучила верния отговор, след което седна до мен.
– Дай им още няколко минути. – Той махна към къщата, откъдето виковете вече се носеха на келтски. Сякаш изобщо не го вълнуваше причината за свадата. – Фрейзър не слушат никого, когато са такива. Навикат ли се, може би има шанс човек да ги вразуми, но не и преди това.
– Да, забелязала съм – отвърнах сухо и той отново се засмя.
– Значи вече имаш опит? Чухме как Дугал е накарал Джейми да те вземе. Но Джени каза, че на Джейми му трябва повече от един Дугал Макензи, за да стори нещо, което не му е по сърце. Сега си ми пред очите и виждам защо го е направил.
Повдигна вежди, подканяйки ме да продължа, но нямаше намерение да ме принуждава.
– Сигурно е имал причини – отвърнах, вниманието ми бе раздвоено между събеседника ми и къщата, където крясъците продължаваха. – Не искам... Искам да кажа, надявам се...
Иън правилно разбра защо се колебая, а и не криех погледите си към прозореца.
– О, сигурно имаш нещо общо с онова. Но и да си тук, и да те няма, би му натрила сол на главата. Ужасно много обича Джейми и много се тревожеше, докато го нямаше, особено след като баща ѝ си отиде толкова бързо. Ти знаеш, нали?
Наблюдаваше ме преценяващо, като че ли искаше да разбере докъде се простира доверието между мен и Джейми.
– Да. Джейми ми каза.
– Аха. – Той кимна към къщата. – А и е бременна.
– Да, и това забелязах.
– То не се пропуска. – Иън отново се усмихна и ме разсмя. – Става неприятна понякога – обясни, – но не я виня. А и не съм достатъчно смел, за да се разправям с нея в деветия месец.
Облегна се назад и изпъна дървения си крак.
– Изгубих го при Даумиър, бих се за Фъргъс Леодас – обясни. – Сачми от упор. Малко боли в края на деня.
Потърка плътта точно над кожения ремък, който крепеше парчето дърво.
– Опитвал ли си мехлем? – попитах го. – Запарен цвят от седефче може да помогне.
– Това не съм го опитвал – отвърна той заинтересуван. – Ще попитам Джени дали знае как се приготвя.
– О, аз ще го приготвя. – Харесвах го. Отново обърнах поглед към прозореца. – Ако останем достатъчно дълго – добавих със съмнение.
Известно време си бъбрихме, като надавахме ухо и на сблъсъка вътре. Накрая Иън се надигна и внимателно нагласи изкуствения крак, преди да стане докрай.