– Най-добре да влизаме. Ако някой от тях спре да вика достатъчно задълго, за да чуе другия, ще започнат да нараняват чувствата си.
– Дано само това да си наранят.
Иън се позасмя.
– О, не мисля, че Джейми ще я удари. Свикнал е да се въздържа, когато го провокират. А Джени може да му бие шамари, но не повече.
– Вече стигнаха дотам.
– Е, пистолетите са заключени, а всички ножове са в кухнята, освен тези по Джейми. А той едва ли ще ѝ позволи да се приближи достатъчно, за да му измъкне камата. Ще оцелеят. – Той се спря на прага. – Колкото до теб и мен... Това е друг въпрос.
Слугините вътре се сепнаха и се засуетиха, когато видяха Иън. Икономката обаче още се навърташе покрай всекидневната и се взираше улисана в сценката вътре – момчето, кръстено на Джейми, бе в скута ѝ, облегнато на щедрата ѝ гръд. Когато Иън я заговори, тя така се уплаши, че подскочи като прободена, след това постави длан на сърцето си.
Иън ѝ кимна учтиво, взе детето от ръцете ѝ и влезе пръв във всекидневната. Спряхме малко след прага, за да преценим какво се случва. Братът и сестрата бяха млъкнали, за да си поемат дъх, още наежени като разярени котки.
Малкият Джейми видя майка си и се задърпа и зарита, за да слезе. След това се спусна право към нея.
– Мама! – извика той. – Вдигни! Джейми вдигни!
Тя хвана момченцето и го подпря на рамо като пушка.
– Може ли да кажеш на чичо си на колко си годинки, миличък? – попита го, сподавяйки тона си, макар дрънчащата стомана още да се чуваше отчетливо в него. Момчето също я чу – обърна се и зарови лице във врата ѝ. Тя го потупа несъзнателно по гърба, впила очи в брат си.
– Понеже той не иска, ще ти кажа аз. През август навърши две. Ако си достатъчно умен, за да броиш – позволи ми да се усъмня, – ще се досетиш, че е заченат шест месеца след срещата ти с Рандал в собствения ни двор, когато почти те преби до смърт с тъпото на сабята си.
– Така ли било? – Джейми се навъси. – Друго чувам. Всички знаят, че си го приела в леглото си – не само веднъж, а за постоянно. Това дете е негово.
Кимна презрително към съименника си, който изпод брадичката на майка си гледаше с едно око големия шумен непознат.
– Вярвам ти, че новото копеле в корема ти не е негово – Рандал беше във Франция до март. Така че не само си блудница, но и разпътна блудница. Кой е бащата на новото ти дяволско отроче?
Иън се прокашля извинително и поразсея напрежението в стаята.
– Аз – рече спокойно. – И на това също. – Направи няколко крачки напред и взе сина си от ръцете на беснеещата му майка. Сложи го да седне в сгъвката на ръката му. – Някой казват, че се е метнал на мен.
Всъщност едно до друго лицата им бяха почти идентични, с изключение на кръглите бузи на детето и кривия нос на бащата. Същото високо чело и тесни устни. Същите редки вежди над големи, тъмнокафяви очи.
Сякаш някой удари Джейми в бъбреците. Той затвори уста и преглътна, очевидно без никаква представа как да продължи.
– Иън – промълви слабо. – Значи сте женени?
– О, да – отвърна шуреят му. – Няма как.
– Разбирам... – Джейми се прокашля и му кимна. – Хм, много щедро от твоя страна. Да я приемеш. Много щедро.
Усетих, че има нужда от морална подкрепа, застанах до него и го докоснах по ръката. Сестра му ме проследи замислено с поглед, но не каза нищо. Джейми се постресна, все едно бе забравил, че съм там. Нищо чудно. Но изглеждаше облекчен от прекъсването и ме избута напред.
– Жена ми – рече той малко рязко. Кимна към Джени и Иън. – Сестра ми и нейния, хм... – Гласът му заглъхна и двамата с Иън си разменихме учтиви усмивки.
Джени не се разсея от насиления опит за церемониалност.
– Какво искаш да кажеш с това, че бил щедър да ме приеме? – попита тя. – Сякаш не ти разбрах намека! – Иън я погледна питащо, но тя махна презрително към брат си. – Иска да каже, че си бил много щедър да се жениш за мен, омърсената! – Изсумтя като двойно по-едър човек. – Ненормалник!
– Омърсена? – Иън се изненанада от новия развой на разговора, а Джейми внезапно се приведе напред и стисна сестра си за лакътя.
– Не си му казала за Рандал! – просъска слисан. – Джени, как си могла!
Иън държеше другата ръка на Джени и само това ѝ попречи да не налети на брат си. Съпругът ѝ я издърпа зад себе си и сложи в ръцете ѝ малкия Джейми. След това постави ръка на рамото на Джейми и го отдалечи на няколко крачки от нас.
– Не е разговор за тук – каза той с нисък, неодобрителен тон, – но знай, че сестра ти беше девствена в брачната нощ. Все пак бях в положение да разбера.
Гневът на Джени се раздели поравно между съпруга ѝ и брат ѝ.
– Как смееш да говориш такива неща в мое присъствие, Иън Мъри?! – разбесня се тя. – Или дори да не бях тук! Брачната ни нощ е наша си работа – и със сигурност не е негова! Какво още, ще му покажеш чаршафите ли?