– Казах, че съжалявам! Какво още искаш? Искаш да падна на колене ли? Ако трябва, и това ще направя, но продумай!
Тя бавно поклати глава, още прехапала устна.
– Не – рече накрая, – няма да колечиниш в собствения си дом. Но искам да станеш.
Джейми се изправи, тя остави малчугана на канапето и застана пред брат си.
– Свали си ризата – нареди му.
– Няма!
Тя издърпа крайчетата на ризата му от поличката и посегна към копчетата. Джейми нямаше възможност да ѝ се противопостави със сила, така че или трябваше да се подчини, или да се остави да го съблече. Реши да запази достойнство, доколкото може, отстъпи от нея и стиснал устни, свали въпросната дреха.
Тя го заобиколи и огледа гърба му с внимателно контролирана безизразност, каквато бях виждала и у него, когато се опитваше да скрие силна емоция. Джени кимна, сякаш се потвърждаваха нейни отколешни догадки.
– Е, ако си сглупил, Джейми, то очевидно си платил за глупостта си. – Постави внимателно ръка върху най-жестоките белези. – Изглежда е боляло.
– Болеше.
– Плака ли?
Той неволно сви юмруци до хълбоците си.
– Да!
Джени се върна пред него, вдигнала остра брадичка, а скосените ѝ очи се бяха окръглили и светеха.
– И аз – изрече тихо. – Всеки ден, откакто те отведоха.
Скулестите лица отново имаха огледални изражения, но такива, че станах и тихо излязох, за да ги оставя насаме. Докато вратата се затваряше зад мен, видях Джейми да хваща ръцете на сестра си и пресипнало да мълви нещо на келтски. Тя потъна в обятията му и чорлавата яркочервена глава се приведе към тъмнокосата.
1 Сърце мое (от келтски) – Бел. прев.
27. ПОСЛЕДНАТА ПРИЧИНА
На вечеря се натъпкахме, а след това се оттеглихме в голямата, просторна спалня и спахме като пънове. Когато се събудихме, слънцето ще да е било високо в небето, но бе скрито от облаци. Знаех, че е късно, защото оживление бе обзело къщата, всички вече работеха, а отдолу се носеха изкусителни аромати.
След закуска мъжете се приготвиха да излязат, да посетят арендаторите, да прегледат оградите за дупки, да поправят каруци и като цяло да се забавляват. Докато навличаха палтата си в антрето, Иън забеляза голямата кошница на Джени на масата под огледалото.
– Да ти набера ли ябълки от овощната градина, Джени? Би ти спестило ходенето.
– Добра идея – рече Джейми и огледа преценяващо формите на сестра си. – Не искаме да го просне на пътя.
– Теб ще те просна на място, Джейми Фрейзър – отвърна тя, докато търпеливо държеше палтото на Иън, за да го облече. – Бъди полезен, както никога, и вземи това диване навън. Госпожа Круук е в пералното помещение. Може да го оставиш там. – Тя побутна с крак малкия Джейми, който стискаше полите ѝ и нареждаше монотонно: „Вдигни, вдигни“.
Чичо му послушно сграбчи диването през кръста и го изнесе през вратата с главата надолу, докато малкият пищеше от възторг.
– Ех – въздъхна доволно Джени, като се приведе да се огледа. Облиза пръсти и приглади вежди, след което закопча роклята си до врата. – Колко е хубаво човек да си завърши тоалета, без някой да му виси от полата или да го стиска през коленете. Понякога едва стигам до тоалетната, нито пък успявам да издумам едно изречение докрай, без да ме прекъсне.
Бузите ѝ руменееха, а тъмната ѝ коса лъщеше върху синята коприна на роклята. Иън ѝ се усмихна, грейнал от вида ѝ.
– E, ще имаш време за раздумка с Клеър, предполагам – каза той. Повдигна вежда и ме погледна. – Навярно е достатъчно възпитана, за да те слуша, но в името на Бога, не ѝ чети поезията си, или ще хване следващата карета за Лондон, преди да сме се върнали с Джейми.
Джени щракна с пръсти под носа му, пренебрегвайки закачките му.
– Не съм особено разтревожена. Следващата карета е чак април догодина, а дотогава сигурно ще ни е свикнала. Хайде, бягай, Джейми те чака.
Докато мъжете си вършеха работата, с Джени прекарахме деня във всекидневната – тя шиеше, а аз навивах разчорлени късове вълна и сортирах цветните парчета коприна.
Външно любезни, двете внимателно се проучвахме чрез разговорите си и се гледахме с крайчеца на очите си. Сестрата на Джейми, жената на Джейми – той беше средоточието, но не говорихме за него, макар мислите и на двете ни несъмнено да са били насочени натам.
Детството им ги свързваше завинаги, като вътък, но сплетените нишки на живота им се бяха отпуснали от подозрения и отсъствие, а след това и от браковете им. Нишката на Иън обаче бе присъствала редом с техните от самото начало. Как моята щеше да промени тъканта, какви нови напрежения щеше да породи?