– Съжаляваш ли, че не взе местно момиче? – попитах кокетно.
– Ако смяташ, че ще кажа „да“, докато държиш градинарското ножче, не си преценила добре здравомислието ми.
Пуснах ножчето, изпънах ръце и зачаках. Когато се отскубнахме един от друг, си взех ножчето и го подкачих:
– Винаги съм се чудила как си останал девствен толкова дълго. Момичетата в Лалиброх до една ли са грозници?
– Не – отвърна той и примижа срещу слънцето. – Най-вече баща ми е отговорен за това. Вечерите се разхождахме през полята и си говорехме. И когато пораснах достатъчно, за да е възможно, той ми каза, че всеки мъж е отговорен за семето, което сее, защото е длъжен да се грижи за жена си и да я закриля. И ако не съм готов за това, нямам право да обременявам никоя с последствията от действията си.
Хвърли поглед през рамо към къщата – и към малкото семейно гробище в подножието на кулата, където почиваха родителите му.
– Каза, че най-великото нещо в живота на един мъж е да легне с жената, която обича – рече тихо. Усмихна ми се, а очите му синееха като небето над нас. – Беше прав.
Докоснах леко лицето му и прокарах пръст по бузата му, надолу към челюстта.
Джейми се ухили, а силен порив на вятър поде поличката му.
– Е, Църквата учи, че да си посягаш сам е грях, но според баща ми, ако опре до това да посегнеш на себе си или на някоя клета жена, всеки благоприличен мъж би се пожертвал.
Когато спрях да се смея, поклатих глава и казах:
– Не. Не, няма да питам. Но си останал девствен въпреки всичко.
– Благодарение единствено на милостта на Бог и на наставленията на баща ми. Когато навърших четиринайсет, само момичета ми бяха в главата. Но след това ме пратиха при Дугал.
– Там нямаше ли момичета? Мислех, че Дугал има дъщери.
– Да, четири. Най-малките две не са нищо особено, но най-голямата беше много хубаво девойче. Година-две по-голяма от мен, Моли. Мисля, че не се ласкаеше много от вниманието ми. Често я зяпах от другия край на масата, а тя ме гледаше отвисоко и ме питаше дали нямам перде. Ако съм бил имал, да съм си легнел, а ако ли не – да спра да я зяпам, защото не искала да ми гледа сливиците, докато се храни.
– Разбирам как си останал девствен – рекох и запретнах поли, за да прекрача през един нисък плет. – Но не може всички да са били такива.
– Не – отвърна Джейми умислено, докато ми подаваше ръка. – Не, не бяха. По-малката сестра на Моли, Табита, беше по-дружелюбна. – Усмихна се от спомена. – Тиби е първото момиче, което целунах. По-скоро първото, което целуна мен. Помагах ѝ с две кофи мляко, от плевнята към маслобойната, и през цялото време планирах как ще я приклещя зад вратата, за да не се измъкне, и ще я целуна. Само че и двете ми ръце бяха заети и тя трябваше да ми отвори вратата. Така че аз се озовах зад вратата, а Тиби ме издебна, хвана ме за ушите и ме целуна. И разляхме млякото.
– Звучи като запомнящо се първо преживяване – рекох през смях.
– Едва ли ѝ е било първо. Знаеше много повече от мен. Но не продължи дълго – след ден-два майка ѝ ни хвана в кухненския килер. Само ме изгледа остро, а на Тиби каза да подреди масата за вечеря, но явно след това е казала на Дугал.
Ако Дугал Макензи бе реагирал, както бях чула, за да защити честта на сестра си, не можех да си представя какво би сторил, за да защити дъщеря си.
– Потрепервам, като си помисля – казах и се усмихнах широко.
– И аз – отвърна Джейми и потрепери наистина. Изгледа ме косо, смутен.
– Знаеш, че младите мъже сутрин се събуждат с... е, с... – Той се червеше.
– Да, знам – отвърнах. – Както и старците на по двайсет и три. Мислиш, че не забелязвам? Достатъчно често ми обръщаш внимание на това.
– Мхм. Е, на сутринта след като майка ѝ ни хвана, се събудих призори. Бях я сънувал – Тиби, не майка ѝ, – и не се изнанедах, когато почувствах ръка на члена си. Изненадах се, че не е моята.
– Не е била на Тиби, нали?
– Не, не беше. Беше на баща ѝ.
– Дугал?! Какво, за Бога?!
– Ококорих се и той ми се усмихна, много добронамерено. След това седна на леглото и си поговорихме, чичо и племенник, покровител и храненик. Обясни ми колко се радва, че съм дошъл, той нали си нямал син, и така нататък. И как цялото семейство много ме харесвало. И как никак не му се мислело, че може някой да се възползва от благородните, невинни чувства на дъщерите му към мен, но пък се радвал, че може да ми вярва като на роден син. И през цялото време държи с едната си ръка камата си, а с другата – младите ми топки. И само повтарях да, чичо, не, чичо, а когато си тръгна, се свих на постелята и сънувах свине. И не целунах момиче отново, докато не станах на шестнайсет и не се преместих в Леох.