Джейми издаде шотландското подигравателно сумтене при тази налудничава идея.
– Това обяснява дефектите в характера ти, дума да няма. – И ме потупа по дупето. – Недостатъчно дисциплинирана си била.
– Какви дефекти в характера ми? – запитах заядливо. На луннната светлина ясно се виждаше широката му усмивка.
– Искаш да ги изредя ли?
– Не. – Сръчках го с лакът в ребрата. – Разкажи ми за баща си. На колко си бил тогава? – попитах.
– О, на тринайсет-четиринайсет. Висок, мършав, пъпчив. Не помня защо ме биеше – сигурно вече е било за нещо, което съм казал, а не направил. Помня само, че и двамата здравата беснеехме. Беше един от случаите, когато ме наби с удоволствие. – Придърпа ме към себе си и ме облегна на рамото си, обгърнал ме с ръка. Погалих мускулестия му корем и се заиграх с пъпа му.
– Стига, гъделичка. Искаш ли да чуеш, или не?
– О, искам. Какво ще правим, ако имаме деца – ще ги вразумяваме ли, или ще ги бием? – Сърцето ми забърза при тази мисъл, макар всичко да сочеше, че въпросът ще си остане теоретичен. Ръката му покри моята на корема му.
– Просто е. Ти ще ги вразумяваш, а когато приключиш, ще ги изведа навън и ще ги натупам.
– Мислех, че харесваш децата.
– Да. Баща ми ме харесваше, когато не се държах като идиот. И ме обичаше – достатъчно, за да ми вади звезди посред бял ден от бой, когато се държах като идиот.
Обърнах се по корем.
– Добре тогава. Разкажи ми.
Джейми се надигна на възглавницата и сложи още една отгоре ѝ, след това се намести удобно и отново скръсти ръце зад главата си.
– Ами, прати ме при оградата, както обикновено, винаги ме караше да отида пръв, за да изпитам правилната смесица от ужас и разкаяние, докато го чаках. Но беше толкова ядосан, че ми крачеше по петите. Приведох се и той започна, а аз стисках зъби, решен да не гъквам – проклет да бях, ако му позволя да разбере колко боли. Стисках дървото толкова силно, че в пръстите ми оставаха трески. Лицето ми моравееше, защото не смеех да дишам. – Той си пое дълбоко дъх, сякаш за да компенсира, и издиша бавно. – Обикновено знаех кога ще му дойде краят, но този път не спря. Едва си държах устата затворена – грухтях с всеки удар и усещах сълзите да напират, колкото и да мигах, но се сдържах, сякаш животът ми зависи от това.
Беше гол до кръста и почти сияеше на лунна светлина, а косъмчетата му блещукаха като от сребро. Усещах под дланта си равномерния му пулс.
– Не знам колко дълго продължи, но на мен ми се стори цяла вечност. Накрая спря за миг и ми се развика. Не беше на себе си, аз също, затова отначало почти не разбрах какво ми говори. Ревеше: „Проклет да си, Джейми! Не можеш ли да извикаш? Голям си вече, няма никога повече да те бия, но викни веднъж, преди да приключа, за да разбера, че най-после нещо ти се е набило в дебелата глава!“ – Джейми се засмя и разстрои пулса си. – Толкова се разсърдих, че се изправих, завъртях се и креснах: „А що не каза така отначало, дърт глупако! ОХ!“ В следващия миг бях на земята и ушите ми пищяха, а челюстта ми беше изтръпнала от шамара му. Стоеше над мен, пъхтеше, косата му щръкнала, брадата му чорлава. Посегна надолу и ме вдигна за ръката. Потупа ме по бузата и каза, още запъхтян: „Това беше, задето наричаш баща си глупак. Може да е вярно, но е неуважително. Хайде да се измием за вечеря.“ И никога повече не ме удари. Викаше ми, но и аз му виках, като мъж на мъж.
Джейми се засмя спокойно и се усмихна в къдриците ми.
– Ще ми се да бях познавала баща ти – казах. – Или по-скоро не. Сигурно не би искал да се ожениш за англичанка.
Джейми ме прегърна по-плътно и вдигна завивките до раменете ми.
– Не, би си помислил, че най-сетне ми е дошъл акълът. – Погали ме по косата. – Би уважил избора ми, която и да беше, но ти... – обърна глава и ме целуна нежно по челото, – много би те харесал, моя сасенак.
Разпознах и оцених огромната похвала.
1 Единайсети ноември. – Бел. прев.
30. РАЗГОВОРИ КРАЙ ОГНИЩЕТО
Каквото и да се бе случило между Джени и Иън след признанията ѝ, явно бързо бяха решили проблема си. На следващата вечер, след като се нахранихме, седяхме във всекидневната – Иън и Джейми обсъждаха работата в чифлика в единия ъгъл, до гарафа бъзово вино, а Джени си почиваше, подпряла подутите си глезени на една възглавничка. Опитвах се да записвам някои от рецептите, които ми бе подхвърлила през рамо, докато работехме през деня, като от време на време я питах за неща, които бях забравила.
ЛЕК ЗА ЦИРЕИ, гласеше единият от листовете.
Три железни пирона, киснати за седмица в горчива бира. Добави шепа талаш от кедър и остави да се утаи. Когато потънат на дъното, сместа е готова. Налагай три пъти дневно, започвайки от първия ден на новолунието.