ВОСЪЧНИ СВЕЩИ, гласеше друг лист.
Отцеди мед от питата. Премахни, доколкото можеш, мъртвите пчели. Претопи питата с малко вода в голям котел. Обери пчелите, крилете и други нечистотии от повърхността на водата и я смени. Разбърквай често в продължение на половин час и позволи на водата да се успокои. Отцеди я и я използвай за подсладяване. Пречисти водата по този начин още два пъти.
Ръката ми се уморяваше, а още не бях стигнала до формите за свещи, за усукването на фитили и изсушаването на свещите.
– Джени – обадих се, – колко време отнема цялото правене на свещи?
Тя остави в скута си ризата, която кърпеше, и помисли.
– Половин ден да събереш питите, два да изцедиш меда – един, ако е топло, – един, за да почистиш восъка, освен ако не е много или ако не е много мръсен, тогава два. Още половин ден за фитилите, един-два за формите, половин ден, за да стопим восъка и да ги изсушим. Горе-долу седмица.
Слабата светлина от лампата и пръскащото капки мастило перо ми идваха в повече след труда през деня. Седнах до Джени и се полюбувах на миниатюрната дрешка, която бродираше с почти невидими шевове.
Кръглият ѝ корем внезапно се размърда, когато обитателят му смени позицията си. Наблюдавах удивена. Никога не съм била толкова близо до бременна жена така задълго и не осъзнавах колко много се случва в утробата ѝ.
– Искаш ли да пипнеш? – предложи Джени, когато видя, че зяпам корема ѝ.
– Ами...
Хвана ме за китката и постави ръката ми на корема си.
– Ето тук. Само почакай, скоро пак ще ритне. Не обича да лежа по гръб. Става неспокоeн и се размърдва.
Така и се случи – изненадващо силен тласък повдигна ръката ми на няколко сантиметра.
– Божичко! Силен е!
– Да. – Джени потупа корема си с гордост. – Ще е прекрасен, като брат си и баща си. – Усмихна се на Иън, чието внимание бе отвлечено от списъците на животните за разплод към нея и бъдещото му дете. Джени добави, като ме сръчка: – Или дори като безполезния си риж чичо.
– Какво? – Джейми вдигна глава. – На мен ли говориш?
– Чудя се дали се обърна на „риж“ или „безполезен“? – подпита ме тихичко Джени и пак ме сръчка, а на Джейми отвърна мило: – Нищо, нищо, сърце мое. Просто обсъждахме възможността новото да има нещастието да прилича на чичо си.
Въпросният чичо се ухили широко и дойде при нас, като приседна на възглавничката. Джени отдръпна крака, за да му направи място, и ги сложи в скута му.
– Разтрий ми ги, Джейми – примоли му се. – По-добре се справяш от Иън.
Той се подчини, а Джени се облегна назад и притвори блажено очи. Пусна ризката, която бродираше, на корема си, който все така се надигаше, сякаш негодуваше. Джейми зяпаше в захлас движението, точно като мен преди малко.
– Не е ли неудобно? – попита. – Някой да се премята така в корема ти?
Джени отвори очи и направи гримаса, когато по протежението на корема ѝ премина нещо като вълничка.
– Мда. Понякога имам чувството, че черният ми дроб е целият в синини. Но най-често усещането е приятно. Като... – Тя се позамисли, а после се усмихна на брат си. – Трудно е да го опиша на мъж, нямате нужната анатомия. Не мисля, че има как да ти кажа какво е бременността, все едно ти да ми опишеш какво е да те ритнат в топките.
– А, това мога дори да ти го покажа. – Той се сви, хвана се между краката и подбели очи, като нададе ужасяващ гъгнещ стон.
– Не е ли точно, Иън? – попита и завъртя глава към табуретката, на която Иън се превиваше от смях, подпрял дървения си крак на огнището.
Джени постави деликатно стъпало на гърдите му и го избута назад.
– Добре, смешнико. В този случай се радвам, че си нямам топки.
Джейми се поизправи и отметна няколко кичура от челото си.
– Не, наистина – настоя заинтересуван, – само до различната анатомия ли опира? Как би го описала на Клеър? Тя е жена, нищо че още не е раждала.
Джени изгледа талията ми преценяващо и отново усетих онази малка, не съвсем физическа болка.
– Хм, може би. – Говореше бавно, докато формулираше думите в ума си. – Първо си чувстваш кожата много изтъняла. Усещаш всичко, което те докосва, дори дрехите си, и то не само на корема, но и по краката, по хълбоците и по гърдите. – Ръцете ѝ се вдигнаха несъзнателно до тях и докоснаха ленения плат отгоре. – Усещаш ги тежки, налети... и са много чувствителни по връхчетата. – Малките заоблени палци ги докоснаха и зърната се надигнаха под плата. – И, разбира се, си едра и непохватна. – Джени се поусмихна с лека горчивина и потърка ханша си, където се беше ударила в една маса. – Заемаш повече място, отколкото си свикнала. – Но ето тук – ръцете ѝ се сключиха над корема, – тук усещаш всичко най-силно, разбира се.