Погали го, сякаш галеше детето си. Очите на Иън следяха движението на дланите ѝ, нагоре и надолу. Джени продължи със смях, като побутваше корема на брат си с палеца на крака си.
– В първите дни е като газове. Ето тук, като мехурчета. Но след това усещаш детето, като риба на кукичка, която се измъква и се скрива обратно в дълбокото. Подръпва бързо, но всичко отминава толкова скоро, че не си сигурна, че си го почувствала.
Сякаш възнегодуваше срещу това описание, невидимият ѝ придружител се размърда напред-назад и стомахът ѝ заизпъква ту оттук, ту оттам.
– Предполагам, че вече си съвсем сигурна – отбеляза Джейми, следейки с удивен поглед движенията.
– О, да. – Тя сложи ръка на корема си, сякаш за да успокои бебето. – Спят, понякога с часове. Понякога се страхуваш, че е умряло, когато дълго не помръдва. После се опитваш да го събудиш. – Ръката ѝ рязко притисна едно място отстрани и получи рязък отклик. – И се радваш, когато отново те изрита. Но не е само бебето. Чувстваш се подута отвсякъде, към края. Не те боли... просто си така презряла, че имаш чувството, че ще се пръснеш. Сякаш е много важно да те докосват внимателно. – Джени вече не ме гледаше. Беше се взряла в съпруга си и знаех, че вече за нея нито аз, нито брат ѝ сме наоколо. С Иън излъчваха интимност, сякаш често бе разказвала тази история, но все още не се бяха уморили от нея.
Понижи тон и ръцете ѝ отново се вдигнаха към гърдите, тежки и привлекателни под финия корсет.
– През последния месец започва да се появява млякото. Усещаш как се пълниш, по малко всеки път, всеки път, когато детето се размърда. И тогава изведнъж всичко се втвърдява и заобля. – Отново обхвана корема си. – Няма болка, а само нещо като задъхване, а после гърдите ти изтръпват и напират, като че ще експлодират, ако няма кой да суче. – Затвори очи и се облегна назад, галейки огромния си корем, сякаш с жестове произнасяше заклинание. Хрумна ми, че ако някога е имало вещици, Джанет Фрейзър би била съвършена такава.
Задименият въздух бе изпълнен с унеса, пропил стаята – чувството в корените на похотта, ужасният копнеж за сливане, за творене. Можех да преброя всеки косъм по тялото на Джейми, без да го поглеждам, и знаех, че всеки от тях е настръхнал.
Джени отвори очи, тъмновиолетови сред сенките, и се усмихна на съпруга си, бавна, богата на обещания извивка на устните.
– А късно, в последните седмици, когато детето се движи много, понякога чувството е както когато мъжът ти е в теб, когато навлиза дълбоко и се излива в теб. Тогава, когато възбудата ти тупти заедно с неговата – такова е, но много по-голямо. Преминава по стените на утробата ти, изпълва те цялата. Тогава детето притихва и сякаш него си приела в себе си, цялото и наведнъж. – Ненадейно се обърна към мен и заклинанието се развали. – Затова искат понякога... – Тя се усмихна право в очите ми. – Искат да се върнат.
След известно време Джени се надигна и се понесе към вратата, като хвърли поглед към Иън, като го притегли сякаш като железни стружки към севера на компас. Спря до прага, за да го изчака, и премести поглед към брат си, който не помръдваше край огнището.
– Нали ще наглеждаш огъня, Джейми? – Изтегна се и изви гръб, странна успоредица на извивката на корема ѝ. Иън прокара ръка по гръбнака ѝ. Тя изстена и след миг ги нямаше.
И аз се протегнах, изпъвайки ръце нагоре – уморените мускули приятно се напрегнаха. Ръцете на Джейми се смъкнаха от двете ми страни, към хълбоците. Наведох се към него и придърпах пръстите му напред, като си представих как обгръщат издутината на наше собствено неродено дете.
Когато обърнах глава, за да го целуна, видях малкото телце в края на канапето.
– Виж. Забравили са малкия Джейми. – Момченцето обикновено спеше на легълце на колела в стаята на родителите си. Тази вечер беше заспал край огъня, докато сме разговаряли на по чаша вино, но никой не се бе сетил да го сложи да спи. Моят Джейми обърна лице към мен и отмести мой кичур от носа си.
– Джени никога нищо не забравя – рече. – Подозирам, че с Иън не искат компания точно сега. – Ръцете му ме прегърнаха през кръста и се засуетиха с връзките на полата ми. – Добре му е там.
– Ами ако се събуди?
Тършуващите му ръце стигнаха до охлабените краища на корсета ми. Джейми повдигна вежда към легналия на една страна свой племенник.
– Лошо няма. Рано или късно ще трябва да разбере какво да прави, нали? Не искам да е невежа като чичо си. – Хвърли на пода пред огнището няколко възглавници и приседна, като ме придърпа със себе си.