Погледът на Джени бавно ме обходи отдолу догоре и се застоя там. Тя въздъхна и посегна отново към четката за коса.
– Хайде и ти – рече.
Седнах с пламнали бузи и не смеех да гледам Джейми в очите, докато сестра му внимателно премахваше парченца дърво и дъбови листца от къдриците ми, като ги поставяше на тоалетката до растителността, извадена от косата на брат ѝ. В крайна сметка бях сресана и оформена в кок. Джени извади малка дантелена шапчица.
– Така. – И я закрепи здраво върху къдриците ми. – Всичко ти е както трябва. Изглеждаш много порядъчна, Клеър.
Предположих, че това е комплимент, и измърморих някакъв отговор.
– Имаш ли бижута? – попита Джени.
Поклатих глава отрицателно.
– Не, боя се, че не. Само перлите, които Джейми ми подари на сватбата ни, а те... – Предвид как се бяхме измъкнали от Леох, перлите бяха последното, за което ми се мислеше.
– О! – Джейми сякаш ненадейно си бе спомнил нещо. Затършува в кожената си торба и победоносно измъкна броеницата от перли.
– Откъде успя да ги вземеш!? – възкликнах изумена.
– Мърто ги донесе рано тази сутрин. Върнал се в Леох по време на делото и се е натоварил с всичко, което можел да носи – решил, че ще ни трябва, ако успеем да се измъкнем. Търсел ни е по пътя насам, но ние... първо минахме през онзи хълм.
– Още ли е тук? – попитах.
Джейми застана зад мен, за да ми закопчае огърлицата.
– О, да. Долу е, яде всичко наред в кухнята и тормози госпожа Круук.
Като изключим песните му, от дребния жилав мъж не бях чула и пет изречения през цялото време, откакто го познавах. Не можех да си представя как „тормози“ когото и да било. Навярно в Лалиброх се чувстваше като у дома си.
– Кой точно е Мърто? Роднина ли ви е?
Джейми и Джени добиха изненадан вид.
– О, да – отвърна тя. Обърна се към брат си. – Какъв беше, Джейми? Чичо на втория братовчед на татко?
– Племенник, не чичо – поправи я той. – Не помниш ли? Дъртият Лео имаше две момчета, а после...
Запуших демонстративно уши с длани. Това сякаш напомни на Джени нещо и тя плесна с ръце.
– Обеци! Мисля, че имам едни перлени, ще си отиват с огърлицата! Сега идвам.
И тя изчезна с обичайната си мълниеносна скорост.
– Защо сестра ти те нарича Рой? – попитах Джейми, докато си пристягаше връзката пред огледалото. Имаше изражението на воин, вкопчен в смъртна схватка, типично за всеки мъж през вековете, измъчен от парчето плат около врата си, но въпреки това ми се усмихна.
– А, това. Не е английското име Рой, а умалително на келтски. Цветът на косата ми. Думата значи „червен“. – Трябваше да я произнесе буква по буква с келтски акцент, за да доловя разликата.
– Все така ми звучи като „Рой“ – казах и поклатих глава.
Джейми взе торбата си и се зае да връща предметите, които бе извадил, докато търсеше перлите. Откри парче намотана риболовна корда и изсипа всичко торбата си върху леглото, на голяма купчина. Започна да преглежда предметите един по един, старателно навиваше корди и конци, намираше кукички за въдица и ги връщаше по местата им на корка. Отидох до леглото и огледах хаоса.
– Никога не съм виждала толкова боклуци – отбелязах. – Като сврака си, Джейми.
– Не са боклуци – отвърна ми, жегнат. – Използвам всички тези неща.
– Кордите и кукичките, да. Както и вървите за капани. Дори ватата за пистолет и оловните топчета. От време на време съм те виждала да носиш пистолет. Както и малката змия, която Уили ти даде. Но камъчетата? Черупка от охлюв? Парче стъкло? И... – Приведох се напред, за да идентифицирам тъмна космата топка. – Какво е... не е каквото си мисля, нали, Джейми? Защо, за Бога, носиш изсушен крак на къртица?
– Срещу ревматизъм, разбира се. – Грабна го изпод носа ми и го натъпка обратно в торбата си.
– Да, разбира се – съгласих се и го огледах с интерес. Беше се поизчервил. – Сигурно работи, отникъде не скърцаш. – Взех една малка библия и я разлистих, а той прибра остатъка от ценните си придобивки. – Алегзандър Уилям Родрик Макгрегър – прочетох името на форзаца. – Каза, че си му длъжник. Какво имаше предвид?
– А, това ли.
Седна до мен на леглото, взе книжката от ръцете ми и внимателно я прелисти.
– Казах ти, че е принадлежала на затворник, умрял във форт Уилям, нали?
– Да.
– Аз самият не познавах момчето – умрял е месец преди да пристигна. Но лекарят, който ми даде библията, ми разказа за него, докато се грижеше за гърба ми. Мисля, че имаше нужда да каже някому, а е нямало как да разговаря с човек от гарнизона.