Затвори страниците, постави библията на коляно и се взря през прозореца към весело грейналия октомврийски ден.
Алекс Макгрегър, младеж на около осемнайсет, бил арестуван за обичайно нарушение, кражба на добитък. Хубав и мълчалив момък, навярно щял да си излежи присъдата и да си тръгне по живо по здраво. Само че седмица преди да го пуснат, го намерили обесен под навеса на обора.
– Нямало съмнение, че сам го е сторил. – Джейми галеше с палец кожената подвързия на книжката. – А лекарят не каза направо какво мисли, но намекна, че капитан Рандал е имал личен разговор с момчето седмица по-рано.
Преглътнах с мъка и въпреки слънчевата утрин сякаш захладня.
– И мислиш...
– Не. – Гласът му бе тих и уверен. – Не мисля. Знам, знаеше и лекарят. Предполагам, че и подофицерът на Рандал е знаел и затова е умрял. – Джейми разпери длани на коленете си и погледна към дългите си пръсти. Големи, силни, умели – ръце на земеделец и на воин. Прибра библията в торбата си. – Ще ти кажа едно, мо дюин. Един ден Джак Рандал ще умре от моята ръка. Когато е мъртъв, ще върна книгата на майката на това момче, с вест, че синът ѝ е отмъстен.
Джени дойде и разсея напрежението, прекрасна в синя копринена рокля и дантелена шапчица. Държеше голяма кутия, покрита с износен марокен.
– Джейми, дойдоха Къранови, както и Уили Мъри, и семейство Джефри. Най-добре слез и закусвай пак с тях... Сложила съм нови питки и осолена херинга, а госпожа Круук ще направи кексчета със сладко.
– Добре. Клеър, слез, когато си готова. – Той се изправи и спря само колкото да ме целуне, бързо, но страстно, и изчезна. Стъпките му затрополиха надолу по стълбите и се забавиха едва в края, до темпо, подобаващо на земевладелец.
Джени се усмихна след него и обърна вниманието си към мен. Остави кутията на леглото, вдигна капака и разкри купчина бижута и малки накити. Изненадах се – не изглеждаше типично за подреданата, спретната Джени Мъри, под чиято желязна ръка домакинството вървеше като добре смазана машина от сутрин до мрак.
Тя разбърка искрящия безпорядък с показалец, след това, сякаш дочула мислите ми, вдигна глава и се усмихна.
– Все си мисля, че един ден трябва да подредя тези неща, но когато бях малка, майка ми ми позволяваше да ровичкам в кутията ѝ. Все едно търсех съкровища – не знаех на какво ще попадна. Може би си мисля, че ако е подредено, магията някак ще изчезне. Глупаво, нали?
– Не. – И отвърнах на усмивката ѝ. – Не е.
Разгледахме бавно съдържанието на кутията, като вдигахме и внимателно оглеждахме ценностите на четири поколения.
– Това беше на баба ми от страната на Фрейзър – каза Джени и ми показа една сребърна брошка. Беше във формата на полумесец и с малък диамант на единия връх, като звезда.
– А това – каза и извади тънка златна халка с рубин, обграден от брилянти. – Това е венчалната ми халка. Иън изхарчи половин годишна заплата за нея, макар че му казах, че е глупак. – Нежното ѝ изражение обаче ми подсказваше, че е бил всичко друго, но не и глупак. Тя лъсна камъчето в плата на роклята си и му се полюбува отново, преди да го прибере в кутията.
– Ще се радвам, когато се роди бебето – каза и потупа корема си с гримаса. – Пръстите ми са толкова подути сутрин, че не мога да си вържа връзките на дрехите, камо ли да нося пръстени.
Нещо в дъното на кутията проблесна, но не като метал, и аз посочих към него.
– Какво е това?
– А тези ли? – Извади предметите. – Никога не съм ги носила, не ми отиват. Но ти би могла. Висока и царствена си, като майка ми. Бяха нейни.
Бяха чифт гривни от бивна на див глиган, полирана до дълбокото матово сияние на слонова кост, а краищата бяха покрити със сребристи шийки, гравирани с флорални плетеници.
– Боже, прекрасни са! Никога не съм виждала нещо толкова... красиво по варварски начин.
Джени се развесели.
– Да, такива са. Някой ги е подарил на майка ми за сватбата ѝ, но не казваше кой. Баща ми все я подпитваше, но тя не му казваше, само се усмихваше като котка, бръкнала в сметаната. Ето, пробвай ги.
Костта бе хладна и тежка. Не устоях да прокарам пръсти по жълтеникавата повърхност, огрубяла от годините.
– Да, много ти отиват – заяви Джени. – Ще си отиват и с жълтата ти рокля. Ето ти обиците. Сложи ги и да слизаме.
Мърто седеше на кухненската маса и старателно унищожаваше шунка, набодена на върха на камата му. Госпожа Круук ловко се приведе с подноса иззад него и допълни бързо празнещата се чиния с три топли пити.