Джени шеташе насам-натам и наглеждаше приготовленията. Спря се за миг и свали поглед към Мърто.
– Не се стеснявай, друже – заяви. – В кошарата имаме още един нерез, все пак.
– Свидят ти се няколко хапки за роднина ли? – попита я той, без да спира да дъвче.
– На мен? – Джени застана с ръце на хълбоците. – Божке, не! А и си изял само четири порции. Госпожо Круук – обърна се тя към излизащата домакинка, – когато приключите с питите, направете купа каша на умиращия от глад. Не искаме да припадне от глад, като стане.
Когато ме видя на прага, Мърто се задави с шунката си.
– Мммпхпм – изфъфли, вместо да ме поздрави, след като Джени го потупа здравичката по гърба.
– И аз се радвам да те видя – отвърнах и седнах срещу него. – Благодаря, между другото.
– Мммпхмп? – Този път въпросът бе сподавен от половин питка, намазана с мед.
– Че си ми взел нещата от замъка.
– Мммп. – Махна небрежно с ръка, жест, който завърши с посягане към маслото.
– Донесох ти и някакви стрити треви и тем подобни – каза и кимна към прозореца. – На двора, в дисагите ми.
– Донесъл си ми кутията с лекарствата? Прекрасно! – Бях очарована. Някои от растенията бяха много редки и трудно ги бях открила и приготвила. – Но как си успял? Надявам се, че не си срещнал трудности.
След като се възстанових от ужасите на процеса, често се питах как обитателите на Леох са приели всичко.
– А, нямах проблеми. – Отхапа още веднъж смело, но изчака бавно и славно да преглътне, преди да продължи: – Госпожа Фиц ги беше прибрала и вече беше опаковала всичко. Отидох най-напред при нея, защото не бях сигурен как ще ме посрещнат.
– Много разумно. Госпожа Фиц едва ли би вдигнала тревога, когато те види – съгласих се. Питите димяха леко в хладния въздух и ухаеха райски. Посегнах към една от тях и гривните потракаха на китката ми. Видях, че Мърто ги гледа, и ги нагласих, така че да види и гравираното сребро.
– Не са ли прекрасни? – попитах. – Джени каза, че са били на майка ѝ.
Мърто сведе очи към купата с каша, която госпожа Круук безцеремонно бе набутала под носа му.
– Отиват ти – смотолеви. След това ненадейно се върна към предишната тема: – Не, не би вдигнала аларма. С Глена Фицгибънс се знаем отдавна.
– О, изгубена любов? – подкачих го, представяйки си колоритната гледка: Мърто в обятията на пищната госпожа Фиц.
Мърто вдигна студен поглед от кашата си.
– Не беше, ще съм ти благодарен да говориш прилично за дамата. Съпругът ѝ беше брат на майка ми. И си беше изкарала акъла заради теб, да знаеш.
Сведох поглед и посегнах към меда, за да скрия смущението си. Каменната делва бе предварително затоплена във вода, за да се втечни медът, и бе приятна на пипане.
– Съжалявам – рекох и посипах малко мед върху питата си, като внимавах да не го разлея. – Чудех се какво си е помислила, когато... когато аз...
– Отначало не разбрахме, че те няма – каза дребният мъж небрежно. – Когато не дойде за вечеря, всички си помислиха, че си останала до късно в полята или си си легнала, без да ядеш. Вратата ти беше затворена. На следващия ден започна олелията около госпожа Дънкан, но никой не се сети да те потърси. Никой не те спомена, само нея, когато дойдоха вестите, и в цялото вълнение никой не се сети да те потърси.
Кимнах замислено. Никой не би усетил липсата ми, освен пациентите – бях прекарала повечето си време в библиотеката на Колъм, докато Джейми го нямаше.
– Ами Колъм? – попитах. Не се интересувах просто от любопитство. Исках да знам наистина ли е планирал всичко, както си мислеше Гейли?
Мърто сви рамене. Огледа масата за още храна, явно не откри нищо по вкуса си и се облегна назад, скръствайки ръце на корема си.
– Когато чухме какво е станало в селото, той нареди веднага да затворят портите и забрани на всички да ходят там, за да не се забъркат в кашата. – Облегна се още малко назад и ме изгледа преценяващо. – Госпожа Фиц искаше да те намери, на втория ден. Попитала всички прислужнички дали са те виждали. Никоя не знаела, освен една – казала ѝ, че може да си отишла до селото и да си се приютила в някоя колиба.
Едно от момичетата... Онова, което прекрасно е знаело къде съм.
Той се пооригна, без да си прави труда да сподавя звука.
– Чух, че госпожа Фиц е преобърнала замъка и е накарала Колъм да изпрати някого в селото, когато се уверила, че те няма. А щом разбраха... – Смуглото му лице просветна от леко веселие. – Не ми каза всичко, но разбрах, че е направила живота на главатаря още по-тежък и постоянно му натяквала да слезе в селото и да те освободи със сила. Но без успех, защото той ѝ отвръщал, че нещата са отишли оттатък подобни мерки, всичко било в ръцете на съдиите, и т.н., и т.н. Сигурно е било страшна гледка – каза замислено, – две непоклатими воли една срещу друга.