– Ризата ти е малко мръсна, момче – отбеляза тя и се приведе, за да обърне яката. – Свали я и ще я поизмия, преди да си тръгнеш.
„Малко мръсна“ бе ужасно меко казано, а момчето се отдръпна отбранително. Само че бях зад него и когато Джени ми направи знак, го хванах за ръцете, за да не се измъкне.
Той риташе и викаше, но Джени и госпожа Круук също се приближиха и трите успяхме да свалим мръсната му риза.
– Ах... – Джени почти просъска. Стискаше главата на момчето под мишницата си и гърбът му ясно се виждаше. От двете страни на гръбнака му се виждаха подутини и рани, някои току-що зараснали, а други толкова стари, че представляваха само сенки по изпъкналите ребра. Джени хвана момчето за врата, заговори успокояващо и бавно пусна главата му. Направи ми знак към коридора.
– По-добре му кажи.
Почуках плахо на вратата на кабинета, стиснала поднос с медени овесени питки за извинение. Джейми приглушено ме подкани да вляза, аз отворих вратата и се вмъкнах вътре.
Докато сервирах на Макнаб, изражението ми явно е било достатъчно красноречиво, защото не ми се наложи да помоля Джейми да говоря с него. Той ме изгледа замислено, след което се обърна към арендатора си.
– Е, Рони, стига толкова с разпределението на зърното. Но исках да говоря с теб и за друго. Имаш едно момче на име Роби и ми трябва малчуган като него, да помага в конюшните. Би ли желал да го пуснеш при мен? – Дългите пръсти на Джейми превъртаха перото за писане. Иън седеше на по-малка маса отстрани, подпрял брадичка на дланите си. Гледаше Макнаб с неприкрит интерес.
Макнаб се въсеше войнствено. Стори ми се, че на лицето му се бореха раздразнението и неприязънта на човек, който не е пиян, но иска да бъде.
– Не, трябва ми – отсече той.
– Хм. – Джейми се отпусна назад в стола, скръстил длани на корема си. – Ще ти платя за услугите му, разбира се.
Мъжът изсумтя и се размърда на мястото си.
– Майка ми ти е говорила, нали? Казах не, така и ще си остане. Момчето ми е син и ще го правя каквото искам. А искам да го държа питомно.
Джейми се втренчи замислено в Макнаб, но се обърна към счетоводните книги без повече приказки.
Късно следобеда, когато останалите гости се отправяха към по-топлите ъгълчета на долапите и приемните стаи, за да хапнат, преди да си тръгнат, зърнах от прозореца Джейми да крачи към свинарника, преметнал приятелски ръка през рамото на мърлявия Макнаб. Двамата изчезнаха зад кошарата на животните, ужким за да проучат нещо от земеделски интерес. Появиха се минута-две след това.
Джейми не беше променил позата си спрямо по-ниския мъж, но сега сякаш го крепеше. Лицето на Макнаб бе болнаво сивкаво и потно – вървеше много бавно, сякаш не можеше да се изправи докрай.
– E, хубаво тогава – заяви весело на висок глас Джейми, когато приближиха имението. – Госпожата ще остане доволна от допълнителните пари, нали, Роланд. А, ето го и животното ти – хубав дорест звяр, нали?
Прояденото от молци ръждивокафеникаво муле, докарало двамата Макнаб, се показа от двора, където се бе наслаждавало на гостоприемството на имението. От крайчето на устата му още се подаваха стиски слама и плавно се надигаха и спускаха, докато животното дъвчеше.
Джейми помогна на Макнаб да се качи – по всичко личеше, че онзи определено има нужда от помощ. Макнаб дори не махна в отговор на гръмогласните сбогувания и благопожелания на Джейми – само кимна замаяно, докато излизаше от двора, на пръв поглед вглъбен в някакви тайнствени терзания.
Джейми стоеше подпрян на оградата и разменяше любезности с останалите гости, докато си заминаваха, докато Макнаб не се скри оттатък хълма. Поизправи гръб, още вгледан към хълма, след което се обърна и подсвирна. Изпод една каруца със сено изпълзя малка фигура в чиста, макар и прокъсана риза, и мръсна поличка.
– Е, млади Роби – сърдечно рече Джейми. – Баща ти като че ли най-после ми разреши да те взема за помощник в конюшните. Сигурен съм, че ще работиш здраво и няма да го излагаш, нали?
Момчето ококори неразбиращо кървясали очи, без да продума. Джейми го хвана внимателно за рамото и го обърна към коритото за поене на конете.
– В кухнята те чака хапване, синко. Но първо иди се измий – госпожа Круук е придирчива. О, Роби – и Джейми се приведе и прошепна на момчето, – измий си и ушите, или ще го направи тя. Тази сутрин добре насапуниса моите.
Джейми постави ръце зад ушите си и ги перна. Момчето се усмихна свенливо и избяга към коритото.
– Радвам се, че успя – рекох му, докато го хващах под ръка, за да отидем да вечеряме. – С малкия Роби Макнаб, имам предвид. Как го направи?
Той сви рамене.
– Отведох Роналд в задния край на пивоварната и го ударих два-три пъти в меките части. Предложих му да се раздели със сина си или с черния си дроб. – Намръщи се. – Не беше правилно, но не се сетих какво друго да направя. Не исках момчето да се връща с него. Не само защото бях обещал на баба му. Джени ми каза за гърба му. – Поколеба се. – Едно ще ти кажа, сасенак. Баща ми ме биеше толкова често, колкото му се струваше нужно, и доста по-често, отколкото ми се струваше нужно на мен. Но не съм се свивал от страх, когато ме е заговарял. И не мисля, че Роби някой ден ще лежи с жена си и ще се смее на тези спомени.