– Помогни ми да се поразходя, Клеър – рече. Не бях сигурна какво точно се прави, но я подхванах за ръката, за да може да стои права. Няколко пъти бавно обиколихме стаята, като спирахме по време на контракциите. Малко преди да дойде акушерката, Джени стигна до леглото и се отпусна там.
Видът на госпожа Мартинс вдъхваше успокоение – висока, слаба, но широкоплещеста и с мускулести ръце. Изражението ѝ бе благо и практично, на човек, на когото може да се има доверие. Между сивкавите ѝ вежди имаше две бръчици, които се задълбочаваха, когато се концентрираше.
Докато оглеждаше Джени, бръчиците не бяха особено дълбоки. Значи досега всичко бе наред. Госпожа Круук беше приготвила купчина чисти и изгладени парчета лен и госпожа Мартинс подпъхна едно от тях сгънато под Джени. Кървавите петънца по бедрата ѝ ме стреснаха.
Госпожа Мартинс ми кимна успокоително.
– Да. Кървава работа си се. Няма нищо. Ще се притесняваме само ако кръвта е ярка и е много наведнъж. Засега нищо ѝ няма.
Всички зачакахме. Госпожа Мартинс говореше тихо и утешително на Джени и разтриваше кръста ѝ, като по време на контракциите натискаше здраво. Болките зачестиха, а Джени стискаше устни и сумтеше. Често простенваше дълбоко, когато болката я обладаваше напълно.
Косата ѝ бе плувнала в пот, а лицето ѝ червенееше ярко от усилието. Вече осъзнавах напълно защо наричат бременните жени „трудни“. Раждането беше ужасно тежък труд.
През следващите два часа нямаше особено развитие, освен че болките непрестанно се засилваха. Отначало Джени можеше да дава кратки отговори на въпроси, но вече само лежеше, пъхтеше в края на всяка контракция, а лицето ѝ се променяше плашещо бързо от мораво в смъртнобледо.
Отново сви устни, когато дойде поредната, и след това ме повика.
– Ако детето оцелее... – каза тя, останала без дъх, – и ако е момиче... ще се казва Маргарет. Кажи на Иън... да я кръсти Маргарет Елън.
– Да, разбира се – уверих я. – Но и сама ще можеш да му кажеш. Малко остава.
Тя само поклати глава в уверено отрицание, стисна зъби и се приготви за следващия пристъп. Госпожа Мартинс ме хвана за ръката и ме отведе в другия край на стаята.
– Не го мисли, моме – рече тя небрежно. – Все си мислят, че ще мрат.
– О… – Това ме поуспокои.
– Обаче – продължи тя по-тихо – понякога умират.
Дори госпожа Мартинс сякаш започна да се тревожи леко, когато нямаше напредък. Джени се уморяваше – след всяка контракция цялото ѝ тяло се отпускаше напълно, а понякога дори заспиваше, като че търсеше да избяга от ударите на собственото си тяло в съня. След това се разбуждаше от болки и подновяваше борбата със стенания, усукваше се на една или друга страна и се свиваше закрилнически около буцата в корема си.
– А възможно ли е детето да е... наобратно? – попитах плахо, притеснена да давам подобни предложения на опитна акушерка. Госпожа Мартинс никак не се засегна, но бръчиците между веждите ѝ се задълбочиха, докато наблюдаваше мъчещата се родилка.
Когато следващите болки поотминаха, госпожа Мартинс отметна рязко одеялото и нощницата на Джени и бързо се захвана за работа, като натискаше огромната подутина с бързи, умели пръсти. Отне ѝ няколко опита, тъй като опипването причиняваше допълнителни болки, а и нямаше как да се случи по време на неумолимите контракции.
Накрая се отдръпна замислена, като потропваше с крак, докато пристъпите разкривиха гръбнака на Джени още два пъти. Докато тя се мяташе на одеялото, едно от парчетата плат рязко се скъса.
Като че ли по сигнал, госпожа Мартинс се спусна напред, взела решение, и ми направи знак да се приближа.
– Облегни я назад, моме – нареди ми, без изобщо да се притеснява от виковете на Джени.
В края на следващата контракция госпожа Мартинс се захвана за работа. Сграбчи детето през моментно отпуснатите стени на утробата и се опита да го обърне. Джени изпищя и се разтресе в ръцете ми, когато започна следващата контракция.
Госпожа Мартинс опита отново. И отново. И отново. Неспособна да удържи напора си, Джени се изтощаваше далеч отвъд границите на силите си и на обикновената човешка сила, опитвайки се да избута детето от себе си.
И тогава се получи. Нещо плавно се размърда и безформените очертания на детето през корема на родилката се преобърнаха в ръцете на госпожа Мартинс. Формата на корема на Джени се промени и моментално усетих, че нещата наистина потръгват.
– Сега напъвай. – Джени започна и госпожа Мартинс падна на колене до леглото. Явно видя някакъв напредък, защото се изправи и бързо грабна от масата до леглото малка бутилка, която си беше донесла. Изля малко олио в дланта си и започна внимателно да го втрива между краката на Джени.