Тя нададе дълбок свиреп вик на протест, задето някой смее да я докосва, докато започва поредната контракция, и госпожа Мартинс дръпна ръка. Джени клюмна неподвижна и акушерката продължи с нежния си масаж, докато гукаше на пациентката си и ѝ повтаряше как всичко ще е наред, само да си почива, а сега... Напъвай!
През следващата контракция госпожа Мартинс постави длан върху пъпа на Джени и силно натисна. Джени изкрещя, но тя продължи да натиска, докато контракцията приключи.
– При следващата напъни заедно с мен – каза ми акушерката. – Почти излезе.
Сложих ръце върху ръката на госпожа Мартинс и когато ни каза, и трите натиснахме едновременно. Джени изсумтя победоносно и между бедрата ѝ ненадейно се подаде мазна подутина. Тя опря пети здраво в матрака и напъна още веднъж, а Маргарет Елън Мъри се стрелна на белия свят като прасенце, намазано с лой.
Малко след това се изправих, избърсах лицето на усмихнатата Джени и стрелнах поглед към прозореца. Беше почти залез.
– Добре съм – рече тя. – Много добре.
Очарованата ѝ усмивка, когато видя бебето си, сега бе заменена от малка, но постоянна усмивчица на дълбоко задоволство. Пресегна се с трепереща ръка и докосна ръкава ми.
– Отиди да кажеш на Иън. Ще се тревожи.
За циничното ми око, изобщо не му личеше. Видът на кабинета, където се бяха намърдали с Джейми, силно приличаше на подранило празненство. На бюфета имаше празна гарафа и няколко бутилки, а из цялата стая витаеха силни алкохолни изпарения.
Гордият баща като че ли беше припаднал, опрял глава на бюрото на земевладелеца. Последният беше още буден, но мигаше на парцали, облегнат на ламперията.
Възмутена, закрачих с тежки стъпки към бюрото и стиснах Иън за рамото, след което го раздрусах грубо, пренебрегвайки Джейми, който се понадигна и понечи да ми каже нещо.
Иън не беше съвсем в безсъзнание. Вдигна глава с неохота и ме погледна с вцепенено лице и празен, умолителен поглед. Ненадейно осъзнах, че е мислел, че идвам, за да му кажа за смъртта на Джени.
Отпуснах хватката си и го потупах леко по гърба.
– Добре е – казах тихо. – Имаш дъщеря.
Той отново отпусна глава върху ръцете си и аз излязох – тесните му рамене се тресяха, а Джейми го потупваше по гърба.
Когато посъживихме оцелелите от премеждието и се измихме, семействата Мъри и Фрейзър се събрахме, за да отпразнуваме събитието с вечеря. Малката Маргарет, почистена и увита в одеялце, бе положена в ръцете на баща си, който я прие с благоговение.
– Здравей, малка Маги – прошепна и докосна нослето-копче с върха на пръста си.
Дъщеря му, не особено впечатлена от запознанството, затвори очи съсредоточено, стегна се и се изпишка на ризата на баща си.
По време на краткотрайната весела суматоха и смяна на дрехи, последвала лекия пропуск във възпитанието на малката Маги, малкият Джейми успя да се изтръгне от ръцете на госпожа Круук и се хвърли на леглото на Джени. Тя изсумтя от болка, но се пресегна и го взе в прегръдките си, като махна с ръка на госпожа Круук, която тъкмо се канеше да го отскубне от нея.
– Моята мама! – заяви той и се сгуши в нея.
– Ами че да, кой друг? – попита тя здравомислещо. – Ето, моето момче.
И го прегърна по-здраво, целуна го по темето и той се усмири. Тя внимателно положи главата му на възглавницата и го погали по косата.
– Хайде, поспи – рече му тя. – Мина ти времето за сън. Поспи.
Успокоен от присъствието ѝ, той сложи пръст в устата си и заспа.
Когато дойде ред на Джейми да държи бебето, той се оказа извънредно умел – подхвана малката главица в шепата си като топка за тенис. Сякаш не му се щеше да върне бебето на Джени. Когато го стори, тя го приласка към гърдите си и му загука нежно.
Накрая стигнахме до нашата стая, която ни се струваше тиха и празна в сравнение с топлата семейна картина на долния етаж – Иън до леглото на жена си, поставил ръка върху малкия Джейми, докато тя кърми бебето. За пръв път усетих колко съм уморена – бяха минали почти двайсет и четири часа, откак Иън ме беше събудил.
Джейми тихо затвори вратата зад себе си. Без да продума, застана зад мен и развърза вървите на роклята ми. Обгърна ме през кръста и аз се облегнах на гърдите му. Наведе се да ме целуне и аз се завъртях, като сложих ръце на врата му. Чувствах се не само уморена, но и много крехка, а и малко тъжна.
– Може би така е по-добре – рече Джейми бавно, сякаш на себе си.
– Кое?
– Че си ялова. – Не виждаше лицето ми, но явно бе усетил как се вцепенявам. – Да, разбрах отдавна. Гейлис Дънкан ми каза скоро след като се оженихме. – Нежно ме погали по гърба. – Отначало съжалих, но след това реших, че го предпочитам. Така както живеем, много трудно ще се справим, ако забременееш. А сега – и той потрепери, – сега мисля, че дори се радвам. Не искам да страдаш по този начин.