Ненадейно Джейни вирна глава и се заслуша. Аз сторих същото, но не чух нищо. Взрях се в тъмната гора, накъдето гледаше Джени, и слава Богу, не зърнах блясъка на очи в мрака.
Когато се обърнах към огъня, Мърто седеше от другата страна и спокойно сгряваше ръцете си. Джени обърна светкавично глава, когато възкликнах, и се засмя изненадано.
– Можех и на двете да ви прережа гърлата още преди да се обърнете накъдето трябва – отбеляза той.
– Така ли било? – Джени седеше, свила колене и стиснала глезените си. Ръката ѝ мигновено посегна под края на полата и на огъня блесна острие.
– Не е зле – съгласи се Мърто, кимайки премъдро. – А малката сасенак става ли?
– Не – отвърна Джени, докато връщаше острието в чорапа си. – Но е добре, че ще си с нея. Иън те е изпратил, нали?
Дребният мъж кимна.
– Да. Намерихте ли вече Стражата?
Казахме му какво сме сторили досега. При новината, че Джейми е избягал, можех да се закълна, че видях как едно мускулче в крайчето на устата му трепва, но „усмивка“ би била силна дума.
Накрая Джени се надигна и сгъна одеялото си.
– Къде отиваш?! – попитах изненадана.
– У дома. – Кимна към Мърто. – Сега той ще е с теб. Не ти трябвам, а имам друга работа.
Мърто вдигна глава към небето. Луната тънееше иззад рехави облаци, а из клоните над нас шептеше дъждец.
– По-добре се прибери призори, не бързай. Вятърът се усилва и никой няма да стигне далеч тази вечер.
Джени поклати глава и продължи да втъква кичури в забрадката си.
– Знам пътя. А и щом никой няма да стига далеч, значи никой няма да ми пречи по пътя, нали?
Мърто изпухтя нетърпеливо.
– Ината си като онзи бивол брат си, ще ме извиняваш. Няма причина да бързаш толкова, ти казвам – мъжът ти едва ли си е хванал друга за два дни.
– Не виждаш по-далеч от носа си, а това никак не е далеч – сопна му се Джени. – Ако си живял толкова, без да знаеш, че не бива да заставаш между кърмачка и детето ѝ, нямаш акъла да ловиш прасета, камо ли да намериш някого в пущинака.
Мърто вдигна ръце победен.
– О, да, все ще е твоето. Не мислех, че се опитвам да вразумя дива свиня. Най-много да получа някоя бивна в крака.
Ненадейно Джени се засмя.
– Като нищо, дърт мошеник. – Приведе се и вдигна тежкото седло на коляното си. – Грижи се за Клеър и ми пратете вест, когато намерите Джейми.
Тя се обърна да оседлае коня, а Мърто добави:
– Между другото, май ще откриеш нова прислужница, когато стигнеш у дома.
Тя спря с приготовленията и го изгледа, после бавно върна седлото на земята.
– И коя ще да е тя?
– Вдовицата Макнаб – отвърна, натъртвайки на първата дума.
За миг тя не помръдна, само забрадката и наметалото ѝ се поклащаха на вятъра.
– Как? – попита накрая.
Мърто се наведе, за да вземе седлото. Вдигна го и го пристегна към коня с едно-единствено плавно движение.
– Пожар – рече, като подръпна за последен път стремената. – Внимавайте, докато минавате през полето. Пепелта още пари.
Събра ръце, за да ѝ помогне да се качи, но тя поклати глава, хвана юздите и ми направи знак да се приближа.
– Разходи се с мен до върха на хълма, Клеър, ако обичаш.
По-далеч от огъня въздухът натежаваше и бе студен. Полите ми бяха влажни от седенето и се заплитаха в краката ми. Джени бе привела глава срещу вятъра, но виждах профила ѝ и пребледнелите ѝ устни.
– Макнаб ли е издал Джейми на Стражата? – попитах накрая.
Тя бавно кимна.
– Да. Иън сигурно е разбрал, или някой от другите. Няма значение кой.
Бе късен ноември и Денят на Гай Фокс бе отминал отдавна, но внезапно ми се привидя клада, чийто пламъци се издигат по дървени стени и продължават по сламения покрив, докато огънят вътре реве. А вътре е чучелото, застанало насред пепелта на каменната плоча, готово да се срине в черната пепел при следващия порив на студения вятър през останките на дома му. Границата между справедливост и бруталност е много тънка, сасенак.
Осъзнах, че Джени още ме гледа питащо и ѝ отговорих с кимване. Бяхме заедно, поне сега, от една и съща страна на тази произволна, зловеща граница.
Спряхме на върха на хълма, а под нас Мърто беше черно петънце до пламъците. Джени затършува в един страничен джоб на полата си и притисна в дланта ми кожена торбичка.
– Рентата от приемния ден – рече. – Може да ти потрябва.
Опитах се да върна парите с думите, че Джейми не би ги приел, защото са за имението, но Джанет Фрейзър, макар и наполовина на размерите на брат си, бе по-упорита дори от него.