– В безопасност? Или безпомощна? – Ръцете му се отпуснаха.
– Какво искаш да кажеш? – Гласът му охладня рязко.
Беше студено и придърпах наметалото си по-плътно, докато се отдалечавах от него.
– Държа Джейми далеч от дома му, като му каза, че сестра му е родила дете от Рандал, за да можете двамата с безценния ти брат да го примамите на ваша страна. Сега обаче англичаните го държат и си изгубил шанс да контролираш собствеността чрез Джейми.
Отстъпих отново и преглътнах трудно.
– Знаели сте за брачния договор на сестра ви. По ваше настояване – по твое и на Колъм, – Брох Туарах е можел да премине в собственост и на жена. Смяташ, че ако Джейми умре, Брох Туарах ще е мой. Или твой, ако успееш да ме прелъстиш или да ме накараш да се омъжа за теб насила.
– Какво?! – извика невярващо той. – Мислиш... мислиш, че това е някакъв кроеж? Света Агнес! Мислиш, че те лъжа?!
Поклатих глава, като не му позволявах да се приближи. Не му вярвах и на йота.
– Не, не мисля, че лъжеш. Ако Джейми не беше в затвора, никога не би посмял да ми кажеш, че е там. Твърде лесно мога да проверя. Не мисля и че си го предал на англичаните. Дори ти не можеш да сториш подобно нещо с човек от собствения си род. А ако го беше сторил и някой от хората ти разбереше, всички щяха да се обърнат срещу теб. Търпят те въпреки много неща, но предателство към роднина? Не. – Спомних си нещо. – Ти ли нападна Джейми край границата миналата година?
Плътните вежди се повдигнаха изненадано.
– Аз ли? Не! Открих го почти умрял и го спасих!
Скрита под наметалото ми, ръката ми опипа успокяващата дръжка на камата.
– Ако не ти, кой?
– Не знам. – Беше предпазлив, но не изглеждаше, сякаш крие нещо. – Един от тримата престъпници, които са били с Джейми тогава. Всички се обвиняваха взаимно и нямаше как да разберем истината. – Сви рамене и наметалото му се свлече от едното рамо. – Сега няма значение. Двамина са мъртви, а третият е в затвора. По друго обвинение, но няма значение, не мислиш ли?
– Не, няма значение. – По някакъв начин беше облекчаващо да знам, че не е убиец, каквото и друго да беше. Нямаше причина да ме лъже – доколкото знаеше, бях напълно безпомощна. Можеше да ме накара да сторя каквото поиска. Или поне вероятно така си мислеше. Стиснах по-здраво дръжката на камата си.
Светлината в пещерата беше слаба, но аз видях нерешителността по лицето му, докато подбираше следващия си ход. Пристъпи към мен, протегнал ръка, но спря, когато видя, че се отдръпвам.
– Клеър. Скъпа Клеър. – Говореше ми тихо и прокара плахо ръка по моята. Значи беше решил да ме прелъстява. – Знам защо говориш толкова студено и защо мислиш тези неща за мен. Знаеш как горя за теб, Клеър. Вярно е. Желая те от нощта на Събора, когато целунах красивата ти уста. – Леко ме погали с два пръста, като ги приближаваше към врата ми. – Ако бях свободен, когато Рандал те заплаши, щях да се оженя за теб на мига и да го пратя в Ада за теб.
Лека-полека се приближаваше и оставяше все по-малко място между мен и стената на пещерата. Пръстите му докоснаха гърлото ми и продължиха към връзките на наметалото ми.
Сигурно беше видял лицето ми, затова спря да напредва, макар да остави дланта си малко над яростно туптящото ми гърло.
– Дори така – продължи той, – дори когато чувствам това и не го крия повече от теб... Дори така, как може да си представиш, че бих изоставил Джейми, ако има възможност да го спася? Джейми Фрейзър ми е като син!
– Не съвсем – отвърнах. – Имаш истински син. Или може би двама?
Пръстите на гърлото ми се стегнаха, само за миг, след това той махна ръка от врата ми.
– Какво имаш предвид? – Този път всяка претенция и всички игри приключиха. Гледаше ме внимателно, присвил мрачно плътните си устни насред червеникавата си брада. Беше огромен и току до мен. Но бях стигнала твърде далеч, за да се пазя.
– Знам кой е бащата на Хамиш – рекох. Като че ли го очакваше и успя да овладее лицето си, но последният месец, в който гледах на ръка, не бе отминал напразно. Видях как в очите му, разширени за миг, проблясва шок, а устата му се присви в уплаха, която потисна моментално.
Право в десетката. Въпреки опасността ликувах. Тогава съм била права и това познание можеше да е оръжието, от което се нуждаех.
– Знаеш, така ли? – рече тихо.
– Да, а предполагам, че и Колъм знае.
Това го спря. Присви очи и за миг се почудих дали не е въоръжен.
– Известно време май си е мислил, че е Джейми. – Гледайки го право в очите. – Заради слуховете. Сигурно ти си разпространил чрез Гейлис Дънкан. Защо? Защото Колъм е заподозрял Джейми и е започнал да разпитва Летиша? Не е можела да издържи дълго. Или Гейли е смятала, че си любовник на Летиша, и си ѝ казал, че е Джейми, за да успокоиш подозренията ѝ? Тя е ревнива жена и вече няма причина да те защитава.