Тънкото хладно острие се плъзна покрай ухото ми – усещах как върхът му ме бодва по челюстта.
Джейми огледа безстрастно сцената край себе си, още подпрян на стената. Ненадейно се насили да се изправи, олюлявайки се. Тоягата изтрополи по каменния под. Върхът на острието се притисна във врата ми малко по-силно, но иначе Рандал не помръдваше, докато Джейми бавно прекосяваше двата метра до масата, като внимателно се приведе, за да вземе чука. Вдигна го с два пръста пред себе си, за да покаже, че не смята да го използва.
Чукът се стовари на масата пред мен и спря на ръба. В другия край на масата се намираше кошничка с малки пирони, навярно оставена заедно с чука от дърводелците, работили по стаята. Здравата ръка на Джейми стисна ръба на масата. С усилие, за което можех само да гадая, той се отпусна на един стол и преднамерено разпери ръце на дървената повърхност. Чукът беше току пред тях.
През цялото време Джейми не откъсваше поглед от Рандал. Кимна бързо към мен, но без да ме поглежда, и каза:
– Пусни я.
Ножът сякаш се поотдръпна на сантиметър. Гласът на Рандал бе развеселен и любопитен.
– И защо?
Джейми, изглежда, напълно се контролираше въпреки мъртвешката бледност и потта, която се стичаше като сълзи по лицето му.
– Не можеш да заплашваш с нож двама души. Убий жената или се отдръпни от нея и ще те убия.
Говореше тихо, но под акцента му се проточваше стоманена нишка.
– И какво ще ме спре да ви убия един по един?
Изражението на Джейми можеше да се нарече усмивка само защото се показваха зъбите му.
– И какво, да свършиш работата на палача? Трудно ще го обясниш на сутринта, нали? – Кимна към мъжа на пода. – Спомни си, че трябваше да накараш помощничето си да ме върже, преди да ми счупиш ръката.
– Е и? – Ножът не помръдваше край ухото ми.
– Той няма да ти е от полза още дълго.
Беше несъмнено вярно – чудовищният разсилен лежеше по лице в ъгъла и хриптеше накъсано. Тежко сътресение, помислих си автоматично. Вероятен мозъчен кръвоизлив. Не бих се развълнувала, дори да умреше пред очите им.
– Не можеш да ме победиш сам, дори да съм с една ръка. – Джейми бавно поклати глава. – По-едър съм, много по-добър в ръкопашния бой. Ако жената не беше тук, щях да ти взема ножчето и да ти го натикам в гърлото. Ти го знаеш, затова не си я наранил.
– Само че жената е тук. Ти би могъл да я изоставиш, разбира се. Наблизо има изход. Но как ще оставиш жена си – каза, че ти е жена, нали – да умре?
Джейми сви рамене.
– И аз ще умра. Не бих стигнал далеч, след като целият гарнизон ще ме търси. Може би е за предпочитане да ме застрелят на открито, вместо да ме обесят, но няма кой знае каква разлика. – По лицето му пробягна болезнена гримаса и той затаи дъх. Когато отново вдиша, беше повърхностно и запъхтяно. Какъвто и шок да го беше пазил от болката, явно отминаваше.
– Е, май сме в патова ситуация. – Добре оформените думи на Рандал се лееха нехайно. – Освен ако нямаш някакво предложение?
– Имам. Искаш мен. – Джейми звучеше делово. – Пусни жената и може да ме имаш.
Ножът ме одраска по ухото. Процеди се топла кръв. Джейми продължи:
– Прави с мен каквото поискаш. Няма да се противя, дори ще те оставя да ме вържеш, ако сметнеш за нужно. И утре няма да кажа нищо. Но първо искам да знам, че жената се е измъкнала от затвора.
Гледах смачканата ръка на Джейми. Под средния пръст растеше локвичка кръв и осъзнах, че той нарочно го притиска в масата, за да може болката да прояснява съзнанието му. Пазареше се за живота ми с единственото, което можеше да предложи – себе си. Ако сега припаднеше, губеше единствената си възможност.
Рандал се беше отпуснал напълно – ножът стоеше върху дясното ми рамо, докато офицерът обмисляше предложението. Джейми трябваше да увисне на въжето на сутринта. Рано или късно щяха да забележат, че го няма, и да претърсят замъка. Сред офицерите се толерираше определена степен на бруталност – сигурна бях, че няма да се мръщят толкова на счупена ръка или бичуван гръб, – но на другите предпочитания на Рандал нямаше да се гледа толкова благосклонно. Независимо от статута на Джейми, ако застанеше на платформата на другата сутрин и кажеше, че Рандал го е насилил, щеше да има разследване. И ако физически преглед докажеше това, с кариерата на Рандал бе свършено, а най-вероятно и с живота му, но ако Джейми се закълнеше да мълчи...
– Ще ми дадеш ли думата си?
Очите на Джейми грееха като два сини пламъка на бялото като пергамент лице. След миг кимна бавно.
– В замяна на твоята.
Изкушението да има жертва, несклонна, но напълно послушна беше твърде голямо.