– Явно се намирате в беда, госпожо – рече формално и наклони тежката си глава, още поръсена с топящ се сняг. – Можем ли да сме ви от помощ?
Поколебах се как да отвърна. Отчаяно имах нужда от помощта на този човек, но речта ми навярно веднага ме е разкрила като англичанка. Стрелецът, който ме беше съпроводил, се обади:
– Намерих я край Уентуърт – каза лаконично. – Биеше се с вълци. Англичанка – добави подчертано и боровинковите очи на домакина ми ме фиксираха с неприятни размишления в дълбините си. Изправих се в пълен ръст и се опитах да вляза в ролята на матрона.
– Англичанка по рождение, шотландка по брак – рекох твърдо. – Казвам се Клеър Фрейзър. Съпругът ми е затворник в Уентуърт.
– Разбирам – каза бавно мечката. – Е, аз се казвам Макранох и в момента се намирате на моя земя. Виждам по дрехите ви, че сте жена от добро семейство. Как се озовахте сама в леса Елдридж нощем?
Залових се за шанса – имах възможност да се представя, както и да открия Мърто и Рупърт.
– Дойдох с още неколцина от клана на съпруга ми. Англичанка съм и предположихме, че мога да вляза в затвора и да открия начин да, хм, изведем съпруга ми оттам. Само че, хм, си тръгнах по друг път. Търсих приятелите си, когато ме връхлетяха вълци, от които този господин така смело ме спаси.
Опитах да се усмихна с благодарност, но жилавият стрелец не показа с нищо, че ме е чул.
– Със сигурност сте срещнала нещо зъбато – съгласи се Макранох, наблюдавайки процепите в полите ми. Подозрителността временно отстъпи на гостоприемството. – Ранена ли сте? Само поодраскана? Е, несъмнено ви е студено и сте поуплашена. Седнете до огъня. Хектор ще ви даде да пийнете нещо, а после ще ми разкажете за тези свои приятели.
Извади грубо издялана табуретка и ме настани на нея с огромна длан върху рамото ми.
Торфеният огън не излъчва светлина, но е много топъл. Потреперих неволно, когато кръвта се завърна в замръзналите ми ръце. След още няколко глътки от кожена манерка, която Хектор с нежелание ми даде, се сгрях съвсем.
Обясних, доколкото можах, в какво положение съм. Описанието на излизането ми от затвора и ръкопашната схватка с вълка бе прието с особен скептицизъм.
– След като сте успяла да влезете в затвора, не изглежда вероятно сър Флетчър да ви позволи да се шляете из мястото. Нито пък че този капитан Рандал, който ви е намерил в тъмниците, щеше просто да ви изпроводи до задния изход.
– Имаше... причини да ме пусне.
– Какви бяха те? – Боровинковите очи бяха неумолими.
Предадох се и поставих проблема ребром – бях твърде уморена за деликатности и хитрости.
Макранох изглеждаше по-убеден, но все още не му се щеше да прави каквото и да било.
– Разбирам тревогите ви – отвърна, – но може и да не е толкова зле.
– Да не е толкова зле! – Скочих изумена на крака.
Той тръсна глава, сякаш имаше ято мухи край нея.
– Имам предвид, че ако онзи иска само задника на момчето, няма да го нарани тежко. И, с извинение, мадам, но да му го напъхат отзад рядко е убило когото и да е.
Вдигна помирително длани с размерите на супени чинии и доутoчни:
– Не казвам, че ще му хареса, но не си струва сблъсък със сър Флетчър само за да спасим дупката на някакво момче. Позицията ми тук е рискована, мисля, че можете и сама да оцените.
Той изду бузи и се начумери.
Не за пръв път съжалих, че не съм вещица. Ако бях, щях мигом да го превърна в жаба. Голяма, дебела и с брадавици.
Преглътнах яростта си и опитах отново да го вразумя.
– Мисля, че задникът му вече не може да бъде спасен. Мисля за врата му. Англичаните искат да го обесят на сутринта.
Минути наред Макранох крачеше и мърмореше под нос, като мечка в твърде малка клетка. Спря внезапно и натика нос почти в лицето ми. Щях да се дръпна, ако не бях толкова уморена. Но сега само примигнах.
– И да ти помогна, какво от това? – извика той. Продължи да кръстосва. Две крачки в едната посока, след това наметалото му се завърташе рязко, две крачки в другата. Говореше в ритъм със стъпките си, и си поемаше дъх, щом се завърташе.
– И ако отида сам при сър Флетчър, какво да кажа? Че има капитан сред хората си, който изтезава затворници в свободното си време? И когато ме попита откъде знам, ще му кажа, че една избягала пачавра сасенак, която хората ми намерили в снега, ми е казала, че този Рандал е правил неприлични предложения на съпруга ѝ, който е престъпник с награда за главата, както и осъден убиец? – Макранох спря и тупна по мизерната масичка пред себе си. – А да взема и свои хора! Ако, повтарям, ако можем да влезем...