Приглушени от валежа, копитата на конете почти ни бяха застигнали, преди да ги чуем. Двамината мъже на Макранох извадиха пистолетите си и рязко спряха конете си, след което зачакаха, но аз вече бях чула и приглушеното мучене на добитъка, така че пришпорих собственото си животно вън от горичката.
Сър Маркъс Макранох, отличаващ се с великолепния си шарен кон и наметалото от меча кожа, водеше нагоре по хълма, а снегът хвърчеше изпод копитата на конете. Следваха го неколцина, всички в добро настроение, ако се съдеше по звуците. Още от хората му яздеха по-назад, карайки пред себе си мучащото стадо към основата на хълма и заслужена почивка в оборите на Макранох.
Макранох спря до мен, смеейки се от все сърце.
– Трябва да ви благодаря, госпожо Фрейзър – провикна се през падащия сняг, – за тъй интересната вечер.
По-раншната му подозрителност се беше стопила и се отнасяше към мен с нескрита жизнерадостност. С покритите си със сняг вежди и мустаци приличаше на полудял Дядо Коледа. Хвана сбруята ми и поведе коня обратно, на по-спокойно под дърветата. Махна на двамата ми пазачи да слязат по хълма, за да помогнат с добитъка, след което слезе от коня си и ме свали от моя, като още се подсмихваше.
– Трябваше да видите! – рече и се хвана за лактите в екстаз. – Когато му се натресохме насред вечерята, сър Флетчър стана червен като домат, че и после му се развикахме как крие открадната собственост в затвора. Слязохме долу и чу как реват говетата, помислих, че ще си оцапа панталоните. Той...
Нетърпеливо го дръпнах за ръкава.
– Оставете панталоните на сър Флетчър. Намерихте ли съпруга ми?
Макранох се поотрезви и обърса очи с ръкав.
– О, да. Открихме го.
– Добре ли е? – Говорех спокойно, макар да ми се крещеше.
Макранох кимна към дърветата зад мен. Един ездач внимателно си проправяше път през клоните, а пред него на седлото бе преметнато едро отпуснато тяло. Спуснах се напред, а Макранох ме последва, обяснявайки:
– Не е мъртъв, или поне не беше, когато го открихме. Но много е измъчен, горкият.
Отдръпнах парчето плат, скрило главата на Джейми, и уплашено го оглеждах, доколкото можех. Конят, уморен от допълнителното тегло, пристъпваше нервно в студа. Виждах тъмни охлузвания и усещах сплъстената от кръв коса, но не можех да преценя нищо повече.
Макранох ме дръпна за лакътя настрана.
– Най-добре бързо да го вкараме на закрито, моме. Ела с мен. Хектор ще го прибере.
В главната стая на имението на Макранох Хектор остави товара си на чергата пред огъня. Внимателно хвана единия край на одеялото и още по-внимателно го разгърна. Отпуснато голо тяло се просна на извезания с розови и жълти цветя килим, гордост на лейди Анабел Макранох.
Тя все пак имаше присъствието на духа да не обърне внимание на пропиващата се в тъканта кръв. Подобна на птичка, издокарана с яркожълта копринена рокля, тя бързо плесна с ръце и се зае да организира прислужниците. Почти незабавно до мен се появиха одеяла, ленен плат, гореща вода и уиски. Още не бях свалила наметалото си.
– Най-добре го обърни по корем – посъветва ме сър Маркъс, като наля две големи чаши уиски. – Били са го по гърба и сигурно е ужасно да лежи на него. Не че в момента чувства нещо – добави, взирайки се в пепелявото лице на Джейми и затворените му посинели клепачи. – Сигурна ли си, че е жив?
– Да – отвърнах, надявах се, че съм права. Задърпах Джейми, за да го обърна. Така в безсъзнание сякаше бе три пъти по-тежък. Макранох ми помогна и го разположихме на одеялото с гръб към огъня.
След като набързо установих, че наистина е жив, не му липсват части от тялото и не е в непосредствена опасност да умре от кръвозагуба, можех да го огледам по-подробно.
– Мога да повикам лекар – каза лейди Анабел, взирайки се със съмнение в подобния на труп мъж край огнището ѝ, – но се съмнявам, че ще пристигне до час. Навън вали свирепо.
Неохотата ѝ се дължеше само отчасти на времето, стори ми се. Един лекар би бил просто още един опасен свидетел на избягалия затворник в дома ѝ.
– Не се тревожете – казах разсеяно, – аз съм лекар.
Не обърнах внимание на изненаданите погледи на двамата Макранох, а приклекнах до останалото от съпруга ми. Покрих го с одеяла и започнах да налагам потопени в гореща вода кърпи на крайниците му. Най-вече исках да го сгрея – кръвта се стичаше бавно от гърба му и щях да ѝ обърна внимание по-късно.
Лейди Анабел се сля с фона, а високият ѝ гласец даваше нареждания, викаше и отпращаше прислужници. Съпругът ѝ също приклекна и започна да разтрива замръзналите крака на Джейми с едрите си длани, като от време на време спираше, за да пийне уиски.