Той взе възглавницата и я притисна към себе си, сякаш да се защити, да намери утехата, която не можеше да поиска от мен. Опря чело на възглавницата, събирайки сили.
– Когато ме остави в Уентуърт, Клеър – каза той тихо, без да вдига глава, – слушах как стъпките ти се отдалечават и си казах, сега ще мисля за нея. Ще я запомня – кожата ѝ, уханието на косата ѝ, докосването на устата ѝ до моята. Ще си мисля за нея, докато вратата се отвори отново. И ще си мисля за нея утре, когато стоя на бесилото, за да ми даде кураж за последно. А междувременно... – И големите му ръце се свиха в юмруци и отново се отпуснаха – няма да мисля изобщо.
В малката килийка той затворил очи и зачакал. Болката не била толкова силна, стига да не мърдал много, но знаел, че ще се усили скоро. Макар и да се боял от болката, бил я изпитвал често. Познавал нея и реакцията си достатъчно добре, за да се примири и да я изтърпи, с надеждата, че няма твърде бързо да прекърши силите му. Представата за сексуалното насилие вече предизвиквала не повече от леко отвращение. Отчаянието само по себе си му действало като упойка.
В стаичката нямало прозорец, за да прецени колко време е минало. Довели го там през късния следобед, но не можел вече да вярва на усещането си за време. Колко часа преди зазоряване? Шест, осем, десет? Докато всичко приключи. С мрачен хумор си помислил, че Рандал поне му е направил услугата да направи мисълта за смъртта приемлива.
Когато вратата се отворила, Джейми вдигнал глава, очаквайки... какво? Просто мъж, слабоват, хубав, малко разчорлен, с разкъсана ленена риза. Подпирал се на касата и го наблюдавал.
След миг Рандал прекосил стаята безмълвно и застанал пред него. Положил длан на врата му, след това се привел и дръпнал рязко пирона, приковал дясната му ръка. Джейми почти припаднал. Рандал поставил чаша бренди пред него и с уверено движение повдигнал главата му и му помогнал да я изпие.
– После вдигна лицето ми между ръцете си и облиза капките бренди от устните ми. Исках да се отдръпна, но му бях обещал, затова просто стоях.
Рандал подържал така Джейми още известно време и се взирал в очите му преценяващо, после седнал на масата до него.
– Стоя там дълго, нищо не казваше, само махаше напред-назад с единия си крак. Нямах представа какво иска и не ми се гадаеше. Беше ми прилошало от болката в ръката. Така че след време просто отпуснах глава на лактите си и извърнах лице. – Въздъхна тежко отново. – След малко усетих, че ме гали по косата, много нежно. Не помръднах. Чуваше се само как онзи едрият хрипти на пода и огънят в мангала припуква и май че... май че заспах за няколко мига.
Когато се събудил, Рандал стоял пред него.
– По-добре ли се чувстваш? – попитал го хладно, но вежливо.
Джейми само кимнал и се изправил. Рандал го съблякъл, като внимавал с ранената ръка, и го повел към леглото.
– Бях му обещал да не се противя, но и нямах намерение да го улеснявам, затова просто стоях като пън. Мислех си, че ще му позволя да прави каквото иска, но няма да участвам – ще съм далеч, поне духом.
Рандал обаче се усмихнал и сграбчил дясната ръка на Джейми, достатъчно силно, за да го просне на леглото замаян и почти в несвяст от внезапната болка. След това Рандал клекнал на пода пред него и му показал, за няколко смазващи минути, че отстранението, което Джейми си въобразявал, е лъжа.
– Когато се надигна, взе ножа и го прокара по гърдите ми, от едната до другата страна. Не беше дълбоко, но прокърви малко. Погледа лицето ми и потопи пръст в кръвта. – Гласът на Джейми дрезгавееше, заекваше и спираше неочаквано. – После облиза кръвта от пръста си, малко по малко, с върха на езика, к-като к-к-котка, която се чисти. Усмихна се – много миловидно – и приведе глава към гърдите ми. Не бях вързан, но не можех да помръдна и да искам. Просто... лежах, докато той... с езика... не болеше всъщност, но беше много странно. След известно време се изправи и се почисти внимателно с една хавлия.
Наблюдавах ръката на Джейми. Беше извърнал лице и само по нея можех да преценя какво изпитва, докато говори. Тя стисна конвулсивно ръба на леглото, когато продължи:
– Каза... каза ми, че съм... много вкусен. Почти беше спряло да кърви, но той разтърка раната с кърпата, за да я отвори отново. – Кокалчетата на стиснатата му ръка бяха побелели. – После разкопча панталоните си и размаза кръвта по себе си. Каза ми, че е мой ред да коленича.
После Рандал държал главата му, докато Джейми повръщал, внимателно избърсал лицето му с мокър парцал и му дал бренди, за да промие устата си. И така, поред жесток и нежен, малко по малко, въртейки болката като камшик, Рандал унищожил всички прегради на тялото и ума му.