– Бори се! Бий се с мен, мръсна подлого!
Мускулите на челюстта му се стегнаха, но той продължи да се взира нагоре. Нямах друг избор. Трябваше да използвам ножа. Знаех какъв риск поемам, но по-добре сама да го убия, отколкото да стоя и да гледам как си отива.
Взех ножа от масата и го прокарах непоколебимо по белега на прясно зарасналата рана. Той ахна от болка и изпъна гръб. Взех една кърпа и разтърках раната. Преди да си позволя да спра, се насилих да намажа ръката си с кръвта от раната, а след това я притиснах до устните му. След това изрекох нещо, не се налагаше да си измислям, защото го бях чула сама:
– Сега ме целуни.
Изобщо не бях подготвена. Той ме хвърли почти до вратата, когато се изправи от леглото. Ударих се в ръба на масата, а огромните свещи се разлюляха и угаснаха, като преди това изпълниха стаята с налудни сенки.
Опомних се миг преди да скочи към мен. Той ме подгони с изпънати ръце и нечленоразделно ръмжене.
Беше по-бърз и силен, отколкото очаквах, макар и да се блъскаше и да се препъваше в мебелите. За миг ме приклещи между мангала и масата и чувах грубото му дишане, докато посягаше към мен. Замахна към лицето ми с лявата си ръка – ако силата и рефлексите му бяха съхранени, щеше да размаже черепа ми в камъка. Но сега имах време да се отдръпна встрани и той ме улучи косо в слепоочието. Паднах на пода леко зашеметена.
Пролазих под масата. Той опита да се наведе, но залитна и падна върху мангала. Въглените се пръснаха по пода, а той изрева, когато падна на едно коляно в няколко от тях. Сграбчих една възглавница и угасих с няколко удара искрите в падналата на пода покривка на леглото. Заета с това, не обърнах внимание, че той отново приближава, докато един силен удар по главата не ме събори отново.
Опитах да се надигна, като се опрях на леглото, но без да искам, го обърнах на една страна. За миг останах скрита зад него и се мъчех да се ориентирам. В полумрака Джейми продължаваше да ме търси и хриптеше между ругатни на келтски. Изведнъж ме видя и се хвърли към мен над леглото с подивял поглед.
Трудно ми е да опиша в подробности какво се стана след това, защото всичко се случи неколкократно, но пък и всичко се слива в паметта ми. Сякаш горещите длани на Джейми се сключиха около гърлото ми само веднъж, но пък това продължи вечно. Всъщност се случи десетина пъти. Всеки път, когато успявах да се отскубна от него, се хвърлях зад натрошените мебели и обикалях стаята като животно в клетка. Но той не спираше, яростта го тласкаше далеч от ръба на смъртта, той псуваше и ридаеше, препъваше се и размахваше ръце.
Лишени от приютяващия ги мангал, въглените бързо угаснаха, а стаята стана черна, населена с демони. В последните припламвания го видях приклекнал до стената, обрамчен в огън и обгърнат в кръв, членът му твърд и щръкнал до корема, очите му – сини и смъртоносни в бледо като кост лице. Викинг берсерк3. Като северните дяволи, които плъпвали от драконовите си кораби сред мъглите на древна Шотландия, за да убиват, да палят и грабят. Мъже, които биха убивали и с последните си сили. Които биха ги използвали, за да обезчестят и да засеят кървавото си семе в утробите на завоюваните. Малкото кадило не светеше, но неприятната миризма на опиум пълнеше дробовете ми. Въглените вече бяха угаснали, но виждах цветни светлини по периферията на зрението си.
Движенията ми ставаха по-трудни – сякаш газех във вода до бедрата, подгонена от чудовищна риба. Вдигах колене високо и бягах на каданс, чувствайки водата по лицето си.
Отърсих се от съновидението и осъзнах, че ръцете и лицето ми наистина са влажни. Не сълзи, а кръв и пот от кошмарното създание, с което се борех в мрака.
Пот. Това трябваше да ме подсети за нещо важно, но не си спомнях. Длан се вкопчи в едната ми предмишница и аз се отдръпнах, но по кожата ми остана мазен слой.
Около черницата във кръг, маймуна гони невестулка.
Но нещо не беше наред, защото невестулката преследваше мен, невестулка с остри зъби, които пронизваха предмишниците ми. Замахнах към нея и тя ме пусна, но после впи ноктите си в мен... Около черницата във кръг...
Демонът ме беше притиснал към стената – усещах камъните зад главата си, камъните под пръстите си и твърдото като камък тяло, притиснато до мен, едно кокалесто коляно между моите, камък и кост, между... краката ми, още твърдост... ах. Мекота насред твърдото като камък битие, приятна хлад в горещината, упование насред злочестини...
Паднахме заедно на пода и се затъркаляхме, оплетени в гоблена и обливани от студения въздух от прозореца. Мъглите на лудостта се разсейваха.
Блъснахме се в някаква мебел и останахме на земята. Ръцете на Джейми се бяха вкопчили в гърдите ми и той впиваше пръсти в плътта ми до болка. Усетих още влага по лицето си, пот или сълзи, не знаех, но отворих очи. Джейми ме гледаше с празно изражение, осветен от луната. Ококорени, разфокусирани очи. Отпусна ръце. Един пръст нежно премина по очертанията на едната ми гърда, от върха до зърното, отново и отново. Той я подхвана, разперил пръсти като морска звезда, нежно, като дете.