– Трябва ти храна и почивка.
– А на теб ти трябват дрехи.
Затвори око и незабавно заспа.
1 Лекарства на основата на съединението сулфонамиди, с широка употреба при инфекции и възпаления. – Бел. прев.
2 Вещества за сваляне на температура. – Бел. прев.
3 Берсерки – Викингски войни, посветили се на бог Один, които преди битка изпадали в неконтролируема ярост. В сражението те се отличавали с изключителна сила, свирепост, и безстрашие. Бел. ред.
40. ОПРОЩЕНИЕ
Не помнех да съм си лягала, но явно съм, защото се събудих в легло. Анселм седеше до прозореца и четеше. Надигнах се светкавично.
– Джейми? – изграчих.
– Спи – рече той и остави книгата си. Погледна към свещта на масата, по която се ориентираше за времето. – Като вас. Бяхте с ангелите през последните трийсет и шест часа, ма бел. – Напълни купа с вино от една пръстена стомна и я поднесе към устните ми. Едно време бих си помислила, че да пиеш вино преди дори да си измиеш зъбите, е последен писък на декадентството. В манастир, в компанията на францисканец, това ми се струваше по-приемливо. А и виното успя да се справи с усещането ми, че устата ми е пълна с плесен.
Преметнах крака през ръба на леглото и останах така, олюлявайки се. Анселм ме хвана за лакътя и ме положи на възглавницата. Изведнъж се сдоби с четири очи и доста повече уши и носове, отколкото, строго погледнато, му бяха нужни.
– Малко съм замаяна – рекох и затворих очи. Отворих едното. По-добре. Сега поне имаше само един Анселм, макар и с малко размазани очертания.
Той се надвеси над мен притеснен.
– Да повикам ли брат Амброуз или брат Полидор, мадам? Боя се, че не съм умел лечител.
– Не, от нищо нямам нужда. Просто седнах твърде рязко.
Опитах отново, по-бавно. Този път обкръжението ми остана относително неподвижно. Осъзнах, че на безброй места ме болят всякакви ранички и охлузвания, които не бях забелязала. Опитах да се прокашлям и осъзнах, че гърлото ме боли. Направих гримаса.
– Моля ви, ma chӛre, мисля, че е по-добре...
Анселм стоеше на прага, готов да повика помощ. Изглеждаше много стреснат. Посегнах към огледалото на масата, но се спрях. Не бях готова за това все още. Взех виното.
Анселм бавно се върна в стаята и ме загледа. Щом се увери, че няма да се строполя, седна отново. Отпивах малки глътки от виното, докато главата ми се прочисти, опитвайки се справя с ефектите от опиумните си сънища. Значи бяхме живи. И двамата.
Сънувах хаотични неща, изпълнени с кръв и насилие. Отново и отново сънувах, че Джейми е мъртъв или умира. Някъде в пелената от образи беше и този на вкочанения младеж, чийто труп бях открила до изхода на затвора. Понякога жалкото му мустаче се местеше върху лицето на Франк, когото също сънувах. Помня ясно, че в съня си убивах и тримата. Сякаш бях прекарала цялата нощ в касапска работа и ме болеше всеки мускул.
Анселм търпеливо ме наблюдаваше, поставил ръце на коленете си.
– Има нещо, което можете да сторите за мен, отче – рекох.
Той веднага се надигна, нетърпелив да ми помогне, и посегна към стомната.
– Разбира се. Още вино?
Усмихнах се уморено.
– Да, но по-късно. Точно сега искам да чуете изповедта ми.
Той се изненада, но бързо събра професионалното си самообладание като расо.
– Но разбира се, chӛre madame1, ако така желаете. Няма ли да е по-добре да повикам отец Жерар? Той е известен изповедник, а аз... – и сви рамене по галски, – разрешено ми е да слушам изповеди, но всъщност рядко ми се налага, защото съм прост учен.
– Искам вас – рекох твърдо. – Искам да започнем сега.
Той въздъхна примирено и отиде да вземе епитрахила си. Постави го на врата си, така че краищата му да са опънати по черното му расо, и седна на табуретката. Благослови ме набързо и зачака.
Разказах му. Всичко. Коя съм, как съм се озовала тук. За Франк, за Джейми. За младия английски драгун с пъпчивото лице, когото бях довършила в снега.
Анселм не промени изражението си, докато говорех, само кръглите му кафяви очи се окръгляха все повече. Когато приключих, той примигна веднъж-дваж, отвори уста, сякаш за да продума, затвори я и тръсна глава, за да я проясни.
– Не – рекох търпеливо. Отново се прокашлях, за да не звуча като жаба с прерязано гърло. – Нищо не сте си въобразил. И не сте недочул. Разбирате ли сега защо исках да ви го кажа под формата на изповед?
Той кимна разсеяно.
– Да. Да, разбира се. Ако... но, да. Искате да не споделям с никого. Също така, защото ми го разказвате под знака на свещенодействие, очаквате да повярвам. Но...
Той се почеса по главата и вдигна поглед към мен. По лицето му се разля широка усмивка.