– Може и така да се каже – измърморих.
– Но може да се счита и за знак за Божието доброжелателство – продължи, пренебрегвайки прекъсването ми. Лъскавите кафяви очи се взираха в мен замислено. – Молих се за напътствие, когато снощи стоях пред причастието и в тишината на параклиса ми се привидяхте като корабокрушенец. Струва ми се, че това е добра аналогия, нали? Представете си душа като вашата, мадам, запратена на странно място, непознато, без близки и приятели, без възможности, освен новите хоризонти, открили се пред нея. Подобно нещо е катастрофа, със сигурност, но може да открие и огромни възможности. Ами ако новите земи са плодородни? Може да си спечели нови приятели, да започне живота си наново.
– Да, но... – започнах.
– Така че – продължи той авторитетно, вдигайки пръст, за да мълча, – ако сте лишена от по-раншния си живот, може би Бог е решил да ви благослови с друг, по-пълен, по-богат.
– О, да, определено е пълен – съгласих се. – Но...
– Сега, от гледна точка на канона – рече той, мръщейки се, – с браковете ви всичко е наред. И двата са били законни и благословени от Църквата. А строго погледнато, бракът ви с младия мъж в манастира предхожда този с мосю Рандал.
– Да, „строго погледнато“ – съгласих се, като успях поне веднъж да си довърша изречението. – Но не и спрямо моето време. Не мисля, че канонът е мислен с подобни изключения наум.
Анселм се разсмя, а върхът на острата му брадичка трепкаше на лекия ветрец.
– Самата истина, ma chӛre, самата истина. Имах предвид само, че според закона на Църквата, не сте извършила нито престъпление, нито грях спрямо тези двама мъже. Това бяха двата аспекта на ситуацията ви, за които споменах по-рано: какво сте направила и какво ще направите.
Хвана ръката ми и ме придърпа да седна до него, така че очите ни да са на едно ниво.
– Това ме попитахте, когато изслушах изповедта ви, нали? Какво сте сторила? Какво да сторите?
– Точно така. И ми казвате, че не съм сторила нищо лошо? Но аз...
Реших, че по прекъсвания не отстъпва на Дугал Макензи.
– Не, не сте. Възможно е човек да върши всичко според законите на Бог и на собствената си съвест и пак да среща превратности и трагедии. Болезнената истина е, че още не знаем защо Всемилостивият Бог позволява на злото да съществува, но самият Той ни е казал, че е така. В Библията пише, че е създал и доброто, и злото. Затова дори добрите хора, най-вече добрите хора – добави той замислено, – може да се сблъскват с голямо объркване и трудности. Например младежът, когото сте била принудена да убиете. Не – рече и вдигна ръка, за да не се обаждам, – не се съмнявайте. Била сте принудена да го убиете, предвид положението ви в онзи момент. Дори Църквата Майка, която ни учи, че животът е свят и неприкосновен, признава нуждата човек да брани себе си и семейството си. А понеже знам в какво състояние пристигна съпругът ви, не се съмнявам, че сте била принудена да поемете по пътя на насилието. Така че няма за какво да се упреквате. Чувствате съжаление и жалост, разбира се, защото, мадам, сте личност с огромна доброта.
Внимателно потупа ръката ми, която бях поставила на коляното си.
– Понякога най-добрите ни намерения завършват с изключително неприятни резултати. Не знаем какъв е бил планът на Бог за младежа – може би е възнамерявал момчето да се присъедини към него в Рая точно тогава. Но вие не сте Бог и има граници на това, което може да очаквате от себе си.
Потръпнах, когато иззад ъгъла изви студен вятър и се загърнах по-плътно с наметката си. Анселм забеляза и направи знак към рибарника.
– Водата е топла, мадам. Искате ли да натопите крака?
– Топла ли? – Зяпнах невярващо водата. Не бях обърнала внимание, но наистина в рибарника нямаше и следа от счупен лед по ръбовете, както във фонтаните със светена вода. Тук дори плаваха зелени растения, които растяха от процепите между камъните.
Анселм свали сандалите си. Макар и изтънчен, той имаше здравите ръце и стъпала на нормандски селянин. Запретна расото до коленете и потопи крака във водата. Рибите се стрелнаха по-далеч от него, но почти незабавно се обърнаха, за да проучат случилото се.
– Нали не хапят? – попитах, взряна подозрително в безбройните гладни усти.
– Не ядат плът – увери ме той. – На практика нямат зъби.
Свалих сандалите си и внимателно потопих крака. Оказа се приятно топла. Не гореща, но все пак бе прекрасно разнообразие от влагата и студа.
– О, чудесно! – Размърдах пръсти с удоволствие, като значително смутих рибите.
– До абатството има няколко минерални извора – обясни Анселм. – Извират от земята и притежават големи целителни сили. – Посочи към другия край на едното корито, където в камъните се виждаше малък процеп, почти скрит от водните растения. – Пренасочват част от водата от най-близкия извор за целите на манастира. Затова готвачът може да приготвя прясна риба по всяко време – обикновено не издържат зимата.