Ала това развитие хвърляше пръчка в спиците на плана ми. Ако с Дугал се разделим сега, ще пътувам четири дни до хълма, мислех си. И нямах достатъчно вяра в усета си за посока, камо ли в издръжливостта си, за да рискувам сред зъберите и бърдата. Последната седмица ми бе дала достатъчно респект към острите скали и буйните потоци на високопланинска Шотландия, да не говорим за дивите зверове тук-там. Нямах никакво желание да се натъкна на глиган в някоя пуста долчинка.
Стигнахме до Броктън късно сутринта. Мъглата се беше вдигнала и слънцето бе достатъчно ярко, за да ме обнадежди. Може би все пак щеше да е лесно да измоля от командира малък ескорт обратно до хълма.
Разбрах защо е избрал Броктън за временен щаб. Поселището бе достатъчно голямо за два хана, по-големият – внушително триетажно здание с конюшня. Спряхме и предадохме конете на един от прислужниците, който се движеше като полувкаменен. Едва бе достигнал вратата на конюшнята, когато Дугал вече поръчваше питиета на ханджията.
Останах в общото помещение, замислена над чиния доста стари на вид овесени питки, а Дугал се качи при командира. След това се почувствах странно. Трима-четирима британски войници ме гледаха изучаващо и си говореха тихо. След месец сред шотландците от Макензи присъствието на английски войници ме изнервяше. Казах си, че се държа глупаво. Бяха ми сънародници все пак, макар да не бяхме от едно и също време.
При все това ми липсваше компанията на господин Гауън и приятното познанство с Джейми, както и да му беше фамилията. Доста съжалявах, че не успях да се сбогувам с никого. Гласът на Дугал прекъсна размишленията ми. Стоеше на върха на стълбището и ми махаше да отида при него.
Изглеждаше обаче по-мрачен от обикновено, когато пристъпи встрани и ме въведе в стаята. Гарнизонният командир стоеше до прозореца и светлината очертаваше стройния му силует. Прихна за миг, когато ме видя.
– Да, така си и мислех. Не можеше да не сте вие, когато ви описа Макензи.
Вратата се затвори зад мен и останах сама с капитан Джонатан Рандал от Осми отряд на драгуните на Негово Величество.
Този път бе облечен в чиста червено-бежова униформа с поръбена с дантела широка връзка на врата, както и старателно накъдрена и напудрена перука. Но лицето му беше същото – лицето на Франк. Дъхът ми спря. Ала този път забелязах присвитите в израз на небрежна жестокост устни и арогантната му стойка. При все това се усмихна подканящо и ме покани да седна.
В стаята имаше само бюро и стол, дълга маса и няколко столчета край нея. Капитан Рандал направи лек жест към младия ефрейтор, застанал мирно до вратата. Той наля нескопосано халба бира и я постави пред мен.
Капитанът посочи на ефрейтора да се върне на мястото си, сам си наля бира и плавно се настани на столче от другата страна на масата.
– Така – започна със спокоен тон. – Защо не ми кажете коя сте и как сте се оказала тук?
На този етап нямах избор и му разказах същата история като с Колъм, като пропуснах само недотам тактичните забележки към собственото му поведение, но той така или иначе знаеше за това. Нямах представа какво му е казал Дугал и не исках да рискувам противоречия.
По време на декламацията ми капитанът изглеждаше съсредоточен и скептичен. Не си правеше труда да го скрие. Поклащаше се на столчето и мислеше.
– Оксфордшир, казвате? В Оксфордшир не познавам никакви Бюшамп.
– Откъде бихте могли да знаете? – сопнах му се. – Вие сте от Съсекс.
Той се ококори изумен. Дощя ми се да си отхапя езика.
– И може ли да попитам откъде знаете?
– Ами акцентът ви – поправих се бързо. – Очевидно сте от Съсекс.
Елегантно извитите черни вежди почти докоснаха къдриците на перуката му.
– Нито учителите, нито родителите ми биха се зарадвали да разберат, че речта ми така ясно отразява родното ми място, мадам – каза сухо. – Постарали са се и са платили добре, за да променят това. Но, предвид какъв експерт сте по местни акценти – обърна се към младежа до стената, – несъмнено можете да ми кажете откъде е ефрейторът ми. Ефрейтор Хокинс, бихте ли ми направил услугата да изрецитирате нещо? Каквото и да е – добави, като видя объркването на младежа. – Може би нещо популярно?
Ефрейторът, младеж с глупаво изражение на широкото лице и с широки рамене, завъртя трескаво глава в търсене на вдъхновение, след това застана мирно и започна: