Выбрать главу

Франк се усмихна, но леко смутено, както винаги, щом чуеше недотам изисканите ми военни истории.

– Не се тревожи – уверих го. – Тази няма да я разказвам по оксфордските приеми.

Това сякаш го поразвесели и той застана зад мен и ме целуна по темето.

– Ти не се тревожи – отвърна. – Ще те обикнат, каквито и истории да разказваш. Мммм... Косата ти ухае прекрасно.

– Значи ти харесва? – В отговор ръцете му се плъзнаха по раменете ми и обхванаха гърдите ми през тънкия плат на нощницата. В огледалото виждах главата му над своята. Беше подпрял брадичка на темето ми.

– Харесвам всичко у теб – рече той със сладострастна дрезгавина в гласа. – Прекрасна си на свещи, знаеш ли? Очите ти са като шери в кристална чаша, кожата ти – като слонова кост. Омагьосваш ме. Може би трябва да изключа осветлението за постоянно.

– Трудно ще четеш в леглото – рекох, а пулсът ми се ускоряваше.

– Сещам се за по-добри варианти в леглото – промълви той.

– Така ли? – Надигнах се, обърнах се и обгърнах врата му. – Например?

След известно време, сгушена в него, надигнах глава от рамото му и попитах:

– Защо попита дали съм се грижила за шотландци? Би трябвало да знаеш отговора. През онези болници минаваха какви ли не хора.

Той се размърда и прокара леко длан по гърба ми.

– Ммм... Няма значение. Просто когато видях онзи тип навън, ми хрумна, че може да е бил... – Той се поколеба и ме притисна по-близо до себе си. – Ами, нали знаеш, може да е някой, когото си лекувала, и може би... може да е разбрал, че си отседнала тук, и е дошъл да те види... нещо такова.

– А тогава – контрирах го благоразумно – защо да не влезе, за да се видим?

– Ами – отвърна Франк съвсем нехайно – може да не е искал да види мен.

Надигнах се на лакът и се взрях в него. Виждах го достатъчно добре на светлината на свещта. Извърнал глава от мен, той съвсем нехайно гледаше хромолитографа8 на Бони принц Чарли, с който госпожа Беърд беше счела за подходящо да украси стената ни.

Хванах го за брадичката и обърнах лицето му към своето. Той се ококори, преструвайки се на изненадан.

– Да не намекваш – подхванах, – че онзи отвън е бил някакъв, някакъв... – Затърсих подходящата дума.

– Любовник? – подсказа ми услужливо Франк.

– Мой романтичен интерес? – довърших.

– О, не, разбира се, че не – неубедително отвърна той. Отмести ръката ми от лицето си и се опита да ме целуне, но този път аз се извърнах. Задоволи се да ме притисне към себе си.

– Просто... – започна той. – Знаеш, Клеър. Минаха шест години. Видяхме се само три пъти, а последния – само за ден. Не би било необичайно, ако... искам да кажа, всички знаят под какво напрежение са лекарите и сестрите при спешни случаи... и аз... аз просто... е, бих разбрал, разбираш ли, ако е възникнало нещо, хм, спонтанно...

Прекъснах пелтеченето му, като се отскубнах от него и скокнах от леглото.

– Смяташ, че съм ти била невярна? Ако е така, изчезни от стаята веднага. И от къщата! Как смееш дори да намекваш нещо подобно? – Цялата кипях, а Франк седна и посегна към мен, за да ме успокои.

– Не ме пипай! – изсъсках. – Кажи ми само – наистина ли мислиш, понеже си видял странен мъж да гледа към прозореца ми, че съм имала страстна връзка с пациент?

Франк стана и ме прегърна. Стоях вцепенена като жената на Лот9, но той настоятелно галеше косата ми и разтриваше раменете ми, както обичах.

– Не, нищо подобно не си мисля – твърдо изрече той. Придърпа ме по-близо и аз се поотпуснах, макар и не достатъчно, за да отвърна на прегръдката.

Мина известно време и той промълви, заровил лице в косата ми:

– Знам, че никога не би направила такова нещо. Исках само да кажа, че ако някога си или ако някога го направиш... Клеър, няма да има значение. Толкова те обичам. Каквото и да сториш, не мога да спра да те обичам. – Обхвана лицето ми в шепи – само десет сантиметра по-висок, можеше да ме гледа право в очите. Каза тихо:

– Прощаваш ли ми? – Дъхът му, с лек аромат на „Гленфидиш“, стопли лицето ми, а устните му, подканящи и плътни, бяха смущаващо близо.

Светкавица блесна и извести внезапното начало на бурята. Дъжд заромоли гръмовно по плочите на покрива.

Бавно прегърнах Франк през кръста и цитирах: