— Капандури! — изруга Пи Ел. По лицето му се четеше страх и омраза. Морган зърна нещо бяло в ръката му, нещо като нож с ярко бляскаво острие. После то изчезна.
Пи Ел пусна Куикнинг и се отдалечи от тях. Тръгна пак по улицата, но този път избягваше входовете на къщите. Без думи, с очи, които се плъзгаха от една грамада сенки към следващата, другите го последваха. Те избързаха надолу по алеята, вървейки един след друг, пресякоха следващото кръстовище по същия начин и продължиха да бързат напред. Тътенът прокънтя отново, но този път по-далеч. Улиците край тях бяха тихи и празни.
Морган Лех все още се тресеше. Тези капандури бяха поставени или за да прогонват натрапниците, или за да пропускат Паст Гринт в града. А може би и двете. Той преглътна, за да навлажни пресъхналото си гърло. Бяха си позволили небрежност, което не биваше да се повтаря.
Тежка пелена от мъгла пресече пътя им. Наближиха и Пи Ел след известно колебание спря. Той извърна поглед към Уокър Бо. Очите му бяха сурови и проницателни. Някакво негласно споразумение премина между тях, един поглед, който на Морган му се стори почти сатанински. Уокър погледна вдясно. Пи Ел след моментно колебание тръгна в тази посока.
Този път вървяха бавно, заслушани отново в тишината. Мъглата целите ги обгръщаше, сякаш бе изпаднала от облаците, извлечена от камъка и дошла от нищото да ги погълне. Те се движеха като опипваха стените на сградите за по-голяма сигурност. Пи Ел внимателно оглеждаше пътеката напред, като вече си даваше сметка, че може би градът е мрежа от капани, че всеки камък може да пропадне под краката им ненадейно.
Пред тях мъглата започна да се вдига.
На Морган му се стори, че чу нещо. После реши, че не го е чул. Накрая го почувства. Какво ли беше това?
Когато се измъкнаха изпод сянката на съседната сграда, вече имаха отговор. Гризачът стоеше по средата на улицата, огромно, кривокрако, метално чудовище с десетки пипала, мустачки, щипци, които се подаваха от разтворената му паст. Имаше змийска опашка. Беше гризач като един от онези, които бунтовниците от Движението бяха срещали в Джут. Представляваше кошмарен хибрид от машина и насекомо, от метал и плът, с тази разлика, че беше много по-голямо.
И много по-бързо. Озова се срещу тях, преди те изобщо да успеят да побегнат. Широките му криви крака се движеха като на стоножка. Пипалата му бяха зловещо разтворени и се чуваше стърженето на метала в камъка, о който се триеше. Пипалата уловиха Дийс и Каризман почти на момента и се обвиха около тях, докато те се опитваха да избягат. Пи Ел изтласка Куикнинг в една отворена врата, направи се, че уж ще се спусне срещу чудовището, след което побягна. Морган изтегли меча си и щеше да нападне, загубил всякаква представа какво върши при мисълта, че Куикнинг е в опасност, когато Уокър Бо го хвана и го блъсна в стената.
— Влизай вътре! — изкрещя Мрачния чичо, спускайки се към няколко масивни каменни врати, които внезапно се отвориха.
Уокър Бо отметна връхната си дреха и единствената му ръка се вдигна. Гризачът почти го бе повалил, когато ръката леко се снижи и засия в бяла светлина. Морган се залепи за стената заслепен, чу пронизителен рев и осъзна, че е Смокът. Можа да види само как създанието размаха металните си ръце и Каризман и Хорнър Дийс побягнаха. После нещо грубо го улови и изхвърли през черния отвор на вратата.
Пи Ел го беше тласнал вътре. Куикнинг вече беше там. Бялата светлина от магията на Уокър все още гореше в мрака навън и те чуваха Гризача да се мята срещу сградата. Силата на нападението му беше толкова огромна, че каменни отломки се разпиляха навсякъде. Отнякъде се появи Уокър, Каризман и Хорнър Дийс тичаха пред него, слисани, но освободени. Те се препънаха в пода и паднаха, после мигновено се изправиха на крака, когато Гризача изкърти огромната входна врата от пантите, разби камъка и влетя вътре.
Зад тях имаше широко стълбище, което извеждаше нагоре и те се втурнаха към него. Гризача се спусна след тях, като леко залиташе. Ако магията на Уокър не беше постигнала нещо друго, то все пак мигновено бе лишила звяра от ориентация. Пипалата му чудовищно се разтвориха в стремежа да улови жертвата си. Шестимата се втурнаха по стълбите. Една ръка рязко се протегна към тях, но странният нож на Пи Ел проблесна и замахна, макар че успя само да я пореже. Ръката се отдръпна. Те затичаха нагоре, като скачаха от една площадка на друга, побегнали без да гледат назад.
Накрая на площадката на десетия етаж Уокър ги накара да спрат. Зад тях цареше мълчание. Те се събраха накуп, дишането им беше накъсано. Стояха заслушани.