— Може и да се е отказало — прошепна Каризман с известна надежда в гласа.
— Нищо подобно — отвърна Хорнър Дийс. Гласът му издаваше глухи хрипове, докато полагаше усилия да си поеме дъх. — Това нещо никога няма да се откаже от битката. Виждал съм на какво е способно.
Пи Ел излезе напред.
— Щом твърдиш, че толкова знаеш за него, кажи какво ще направи — озъби се той.
Дийс упорито поклати брадясалата си глава.
— Не зная, миналият път не можахме да стигнем по-далеч от сградите.
После целият потрепера.
— По дяволите, все още усещам тези ръце да се стягат около мене.
Той хвърли поглед на Куикнинг.
— Не трябваше изобщо да ти позволявам да ми говориш за това място!
— Шшшт! — Уокър Бо стоеше на върха на стълбата с наострени уши.
— Има нещо — започна той, но беше прекъснат.
В следващия момент Пи Ел се намери до него, свит до парапета на стълбището. Изведнъж подскочи.
— То е навън!
Гризача се беше покатерил по стената, докато всички очакваха да се изкачи по стълбите.
Само секунди и щеше да ги сграбчи. Разтвори пипалата си и събори повечето от тях на пода. Пи Ел обаче бе по-бърз от него. Странният нож се появи в ръката му и той замахна към най-близкия крайник на чудовището. Смокът се отдръпна, но после нападна. Това даде време на Уокър Бо да се опомни. Една шепа от черния прах на Коглин се появи в ръмата му. Той го хвърли срещу звяра и избухнаха пламъци.
Всички отново се впуснаха да бягат нагоре по стълбите — един етаж, после друг, после трети. Зад тях Смокът се гърчеше в огъня. После всичко утихна. Вече не го чуваха, но знаеха къде се намира. На всички етажи имаше дупки на мястото на прозорците, които се бяха изпочупили през годините. Смокът можеше да се промъкне през тях и отново да нападне. Щеше да ги преследва докрай.
— Ще трябва да приемем битката! — викна Морган към другите и извади камата си.
— Да, но всички ще трябва да умрем, Планинецо! — викна му в отговор Хорнър Дийс.
Тогава Пи Ел предложи изход.
— Слизайте по стълбите! Хайде! Стойте близо до мене и ще гледам да ви измъкна!
Никой не се опита да спори, дори и Уокър. Заспускаха се надолу по стълбите с тревожен поглед, вперен в отворите на прозорците. Два етажа по-надолу съзряха Гризача, който беше допълзял до нивото на рамката. Напредваше като се впиваше с пипала в стената. Докато се спускаха надолу, чуха как чудовището се обърна и запълзя след тях.
След още три етажа, все пак доста над земята, Пи Ел отново ги накара да спрат.
— Ето тук! Това е мястото!
Той ги блъсна в един дълъг висок коридор. Гризача зад тях бързо ги настигаше. С приближаването си звярът стана по-дълъг, променяйки формата на тялото си, за да може да ги достигне по-лесно. Морган изпита истински ужас. Гризачът се приспособяваше към всяка ситуация. Нито тесните проходи, нито високите стълби можеха да го спрат. В края на коридора през една теснина се минаваше в друга сграда.
— Прекосявайте колкото се може по-бързо! — заповяда през зъби Пи Ел.
Морган и останалите го послушаха, но Планинецът знаеше, че няма да могат да избягат. Колкото и тясна да беше дупката, нямаше да може да спре Гризача.
Той се прехвърли от другата страна и се присъедини към останалите. Пи Ел беше коленичил в най-далечния край на дупката, там, където тя преминаваше в другата сграда и се опитваше със странния си нож да издълбае прорез в каменния под. Морган не можеше да повярва на очите си. Да не би Пи Ел да беше полудял? Нима наистина допускаше, че неговия нож — или който и да е нож — може да пробие камъка? Гризача беше на косъм от него, когато той се изправи на крака. Спусна се към тях с необичайна бързина и достигна групата в момента, в който Гризача, вече добил змиевидна форма, за да се промуши през тясната дупка, се показа пред погледа им.
И в този миг се случи невъзможното. Подът, който Пи Ел се бе опитал да пробие, рухна под Гризача. Той се пльосна на улицата, целият размазан под тежестта на срутената сграда.
Шестимата от Рамплинг Стийп поразени гледаха надолу и изчакваха, после чуха познатото им стържене на метала по камъка.
— Не е мъртъв! — промълви Дийс, обзет от ужас.
Те излязоха през тесния коридор и се спуснаха към долния етаж, като успяха да изскочат през една отдалечена врата на улицата. С Пи Ел и Уокър напред те мълчаливо започнаха да си проправят път в мрака. Чуха как зад тях Смокът отново се спусна да ги търси.