— Свърши работа — прошепна Каризман с изненада, когато отново отвори очи. — Видяхте ли? Проработи!
Той се привдигна с усилие и развълнувано хвана ръката на Куикнинг.
— Чел съм някога за това, а може би съм чувал, но никога не съм си мислил, че аз… Искам да кажа, че никога не съм изпробвал нещо подобно! Никога! Това беше котешка мелодия, лейди! Една котешка мелодия. Като не знаех какво да направя, реших да накарам тези гризачи да си помислят, че ние сме гигантски котки!
Всички останаха ококорени и не можеха да повярват на ушите си. Едва сега Морган Лех си даде сметка по какъв чудодеен начин се бяха измъкнали.
XX
След като унищожиха плъховете, те поеха назад по тунела, който ги бе отвел в подземната пещера. Изкачиха се назад към каналите на Елдуист, после към горните слоеве канали и накрая стигнаха улиците на града. Вече настъпваше мрак и те забързаха в тъмнината да намерят подслон в своето нощно убежище. Едва успяха да влязат, и Гризача се появи почти веднага, едно невидимо присъствие. Още продължаваше да търси следите им. Те седяха сгушени мълчаливо в мрака и го усещаха как души, докато най-сетне далечи. Уокър каза, че според него това създание може да се ориентира по миризмата и единственото, което го объркваше бяха дъждът и броят на следите, които бяха оставили. Рано или късно то щеше да открие скривалището им.
Изтощени, измъчени и разтърсени от това, което им се беше случило, те си изядоха вечерята в мълчание и бързо легнаха да спят.
На следната сутрин Пи Ел, който след бягството им от тунелите беше изпаднал в такова мрачно настроение, че никой не смееше да го доближи, оповести, че има намерение да върви сам.
— Твърде много сме, за да намерим каквото и да било, — заяви той със спокоен и безизразен глас. Тясното му лице беше неразгадаемо. Говореше на Куикнинг, сякаш само тя беше от значение.
— Ако наистина има някакъв Каменен крал, той досега е разбрал къде се намираме. Този град е негов, той може да се скрие в него винаги, когато поиска. Единственият начин да го открием е да го заварим неподготвен и да го изненадаме. Това не може да се случи, ако продължим да го търсим като глутница кучета.
Морган се опита нещо да възрази, но пръстите на Уокър се впиха в ръката му като железни скоби.
Пи Ел се огледа наоколо.
— Вие останалите може да се скитате, колкото искате. Но се налага да минете без мене. Доста време прахосах с вас. Трябваше да тръгна сам от самото начало. Ако го бях направил, отдавна да е свършено с цялата тази работа.
Той отново се обърна към Куикнинг.
— Когато намеря Ул Белк и Черния камък на Елфите, ще се върна за тебе — той замълча и срещна погледа й. — Ако още си жива.
Мина покрай тях, изпълнен с презрение и изчезна надолу в помещението. Стъпките му тихо прокънтяха по стълбището, докато се изгубиха в тишината.
Хорнър Дийс се изплю.
— Добре, че се отървахме от него — промърмори той.
— Макар че в случая е прав — каза Уокър Бо и всички се обърнаха към него. — Поне в едно отношение. Налага се да се разделим на групи, ако искаме някога да намерим Ул Белк. Този град е твърде голям и е лесно някой да ни се изплъзне, ако останем заедно.
— Тогава да се разделим на две групи — съгласи се Дийс, клатейки косматата си глава. — Никой не бива да тръгва сам.
— Пи Ел не беше кой знае колко уплашен от това да върви сам, — забеляза Морган.
— Той, разбира се, е хищник, — отвърна Дийс и погледна Куикнинг изпитателно. — Какво ще кажеш, момиче? Има ли шанс да открие Белк и Черния камък на Елфите сам?
— Той ще се върне — отвърна Куикнинг.
Заеха се да изработят стратегия, някакъв метод, който да им помогне да претърсят града от край до край. Сградите бяха разположени главно северно от тях, затова те решиха да разделят Елдуист на две части и едната група да обходи източната му половина, а другата западната. Търсенето трябваше да се съсредоточи върху сградите и улиците, а не в тунелите. Ако не намереха нищо над земята, тогава щяха да променят подхода си.
— Може би Пи Ел погрешно си мисли, че Каменният крал е разбрал за присъствието ни — отбеляза Куикнинг накрая. Тя вдигна пръсти и ги размаха бързо като птичка. — Ние сме твърде незначителни, за да ни е забелязал. Такива като нас са поверени изцяло на Гризача. А и Паст Гринт поглъща цялото му внимание.