— На моя ли? О, на моя не. Аз зная къде и с кого да вървя. Винаги е било така. Затова съм останал жив. Пи Ел е човек, който намрази ли те веднъж, ще те мрази, докато не те убие. Няма значение какво ще му струва това, просто ще го направи. — Той посочи с пръст Морган. — Добре е да разбереш нещо. Не зная защо е тук. Не зная и защо момичето го е довело. Но той не е приятел на никого от вас. Знаете ли кой е той? Той е главорез от Федерацията. Всъщност, най-добрият главорез. Любимецът на Ример Дал.
Морган направо изстина, кръвта му цялата се отдръпна от лицето.
— Това не може да бъде.
— Може. И е вярно, — наблегна на думите си Дийс. — Освен ако нещата са се променили, но силно се съмнявам в това.
Морган поклати недоверчиво глава.
— А ти откъде знаеш, Хорнър?
Хорнър се усмихна с широка гладна усмивка.
— Има нещо смешно във всичко това. Аз си го спомням, макар че той не ме помни. Виждам го по очите му. Опитва се да разбере какво зная за него, но не може. Забелязал ли си как ме гледа? Опитва се да разбере. Много време е минало, предполагам. Многс хора е убил, много лица има да си спомня. А мене не ме е виждал отдавна. А и в моя живот няма толкова много призраци, които да ме тревожат, — той помълча. — Истината е, Планинецо, че аз самият бях един от тях.
— Един от тях ли? — тихо попита Морган. Другият се позасмя.
— Аз бях с Федерацията! Бях техен следотърсач!
Отношението на Морган Лех към Хорнър Дийс мигновено се промени. Този огромен брадат мъж не беше вече за него просто грубоватият стар Следотърсач, оставил зад гърба си най-хубавите си години; той не беше дори и само приятел. Морган започна да се отдръпва назад, като при това съзнаваше, че всъщност няма къде да избяга. Протегна ръка да извади камата си.
— Планинецо! — извика му Дийс и го накара да замръзне на място. Огромният човек сви ръката си в юмрук, но после я отпусна. — Както ти казах, това беше много отдавна. Напуснах тези хора преди двайсет години. Отказах се. Няма защо да се страхуваш от мене.
Той отпусна ръце на скута си, с дланите нагоре.
— Във всеки случай така попаднах в Планините, искаш ми вярвай — на служба на Федерацията. Проследявах Дуорфски въстаници, обикаляйки Езерото на дъгата и страната на Сребърната река. Не успявах да открия кой знае кого. Дуорфите бяха като лисици. Те са способни да се скрият, докато мигнеш, независимо дали усещат, че ги преследваш или не — той неочаквано се усмихна. — Във всеки случай, аз не се престаравах. Това ми се виждаше безсмислена работа.
Морган пусна дръжката на камата си и седна отново.
— Доста дълго бях с тях, тъй че разбрах за Пи Ел — продължи другият този път с тревога и безспокойство в погледа. — По онова време научавах за всичко, което се случва. Ример Дал ме прие за един от Преследвачите. Можеш ли да си представиш? Мене? За който цялата тази работа беше една глупост. Но тогава научих за Пи Ел, докато Дал работеше с мене. Видях го веднъж да идва и да си отива, без той да ме забележи. Дал направи така, че да го видя, защото обикновено проследяваше Пи Ел. Това беше нещо като игра помежду им, всеки се опитваше да разобличи другия. Във всеки случай тогава го видях и чух за неговите дела. Неколцина също чуха това. Всеки се беше научил да стои по-далече от него.
Той въздъхна.
— Малко след това аз напуснах цялата тази пасмина. Изоставих ги без никой да забележи. Отидох на север, като минах през Източните земи, вървях докато стигнах Рамплинг Стийп и реших да заживея там. Далеч от безумието на юга, на Федерацията, на преследвачите и на всички останали.
— На всички останали ли? — попита Морган със съмнение в гласа, като все още се опитваше да проумее кой е всъщност Хорнър Дийс. — Дори и на Шадуините ли?
Дийс премигна с очи.
— Какво знаеш ти за Шадуините, Морган Лех?
Морган се приведе напред. Вятърът запрати в лицето на Хорнър едно кълбо от мъгла и го остави мокро и просветващо, поръсено с капки вода, които висяха по косата и брадата му.
— Искам първо да разбера нещо. Защо ми казваш всичко това?
Другият му се усмихна необикновено сърдечно.
— Защото искам да те предупредя за Пи Ел. А ти няма как да разбереш за него, ако не ти кажа. Аз те харесвам, Планинецо. Ти ми напомняш за самия мен, когато бях на твоята възраст — безразсъден и упорит, не се страхувах от нищо. Не бих искал да имам тайни от тебе, които могат да ме представят в лоша светлина. Например, ако Пи Ел си спомни кой съм аз. Искам ти да бъдеш мой приятел и съюзник. Нямам доверие на никой друг.