Загледа се в улиците на Елдуист, надолу из коридорите между тихите постройки, подобни на кули, и в тунелите безкраен мрак, като се стремеше да се освободи от противоречивите си чувства. Сенките се протягаха към него и го привличаха. Той се чувстваше тук много повече у дома си, отколкото беше в Южното око, част от тази нощ, от пустотата, от самотата, от присъствието на смъртта и отсъствието на живота. Колко малка беше разликата, удивляваше се той, между царството на Ул Белк и Шадуините.
Отпусна се. Той самият принадлежеше на този безименен мрак.
Тя и другите с нея търсеха светлината.
Замисли се за тях в един миг. Само колкото да минава времето. Представи си ги, както си бе представял Куикнинг, и се опита да разбере, каква потенциална заплаха за него може да крие всеки от тях.
Каризман. Той отхвърли певеца почти веднага.
Хорнър Дийс. Какво в този старец толкова го безпокоеше? Неприятно му беше, как брадатият Следотърсач го гледа, сякаш го познава до мозъка на костите му. Помисли за това, но после прогони тази мисъл. Дийс не беше опасен. Той не притежаваше никаква магия.
Морган Лех. Не му харесваше Планинеца, защото очевидно беше любимецът на Куикнинг. Тя може би по свой начин беше влюбена в него, макар че той се съмняваше дали е способна на истински чувства — тя беше първично същество, дъщеря на Краля на Сребърната река. Просто го използваше, както използваше всеки от тях, като си имаше своите причини, които старателно криеше. Планинеца беше млад и непосредствен и сигурно сам щеше да намери гибелта си, преди да се превърне в истински проблем за него.
Оставаше Уокър Бо.
Както винаги Пи Ел мисли дълго за него. Уокър Бо представляваше енигма. Той притежаваше магия, но изглежда не я владееше свободно. Куикнинг фактически го беше върнала от мъртвите, но въпреки това той като че ли не проявяваше интерес към живота. Беше зает със собствените си проблеми, с неща, които държеше скрити дълбоко в себе си, с тайни, които бяха толкова загадъчни, колкото и тези на момичето. Уокър Бо чувстваше нещата по начин, който изненадваше Пи Ел. Той може би бе дори ясновидец. Някога, преди години, Пи Ел бе чувал за някакъв мъж, който живеел в Източните земи и можел да общува с животните и да предрича събитията по Четирите земи, преди те изобщо да се случат. Дали това не беше той? Говореше се, че е опасен враг. Гномите се бяха уплашили от него.
Пи Ел бавно отпусна глава и сключи ръце. Трябваше особено да внимава с Едноръкия, знаеше това. Пи Ел не се страхуваше от Уокър Бо, но и Уокър Бо не се страхуваше от него.
И все пак.
Минутите бавно минаваха, нощта напредваше, а улиците си оставаха празни и тихи. Пи Ел чакаше търпеливо, сигурен, че Гризача ще се появи, както всяка друга нощ и ще тръгне да търси къде се крият, решен на всяка цена да ги унищожи, както бе свикнал да прави. Тази нощ не можеше да бъде изключение.
Той започна да обмисля какво означава притежаването на магия като тази на Черния камък на Елфите — магия, която можеше да неутрализира всяка друга. Какво щеше да прави, щом веднаж се сдобиеше с нея — което сигурно щеше да се случи. Тесните остри черти на лицето му се сбръчкаха при тази мисъл. На първо време щеше да я използва срещу Ример Дал. Щеше да я използва, за да неутрализира магията на самия Дал. Ще се промъкне в Южното око да намери Главния Преследвач и да го унищожи. Ример Дал бе станал за него повече досаден, отколкото полезен. Пи Ел не искаше повече да го търпи. Беше време да прекрати тяхното партньорство веднъж завинаги. След това можеше да използва талисмана и срещу останалите Шадуини или може би да стане техен вожд. Макар че изобщо не му се занимаваше с тях. Може би щеше да е по-добре просто да ги унищожи — поне онези, които достигне. Усмихна се при тази мисъл. Това щеше да бъде истинско предизвикателство.
Облегна се доволно назад в сенките на убежището си. Трябваше първо да се научи как да си служи с магията на Камъка на Елфите, разбира се. Дали това нямаше да се окаже трудно? Може би само Куикнинг щеше да може да му покаже? Дали ще трябва да я остави жива и след това? Той целият трепереше от очакване. Разрешението щеше да дойде с времето. Засега трябваше да се съсредоточи да намери Камъка на Елфите.