Мина почти цял час, докато най-сетне чу, че Гризача наближава. Смокът идваше от изток, металните му крака тропаха по камъните, докато се плъзгаше в мрака. Насочил се беше право срещу Пи Ел и убиецът се отдръпна в мрака на стълбището, докато погледът му продължаваше да следи какво ставаше на улицата. От тук чудовището изглеждаше огромно, цялото му туловище се клатеше върху металните му крака, а опашката му се влачеше отзад. Пипалата му бяха разтворени и опипваха влажния въздух като антени. От металната му обвивка излизаше пара при преминаването на горещото тяло през студения въздух. То подаваше пипалата си през врати и прозорци, душеше отточните канали и останките от карети. За миг Пи Ел си помисли, че звярът ще усети присъствието му, но точно тогава вниманието на Смока беше привлечено от нещо друго и той бързо премина покрай него и изчезна в нощта.
Пи Ел изчака, докато едва можеше да го чуе, и после излезе от укритието и се впусна да го преследва.
Той следи Гризача през цялата нощ надолу по улиците и пешеходните пътеки, през коридори и зали на огромни стари сгради и покрай скалите, които бяха разпръснати на запад и север из града. Гризача преминаваше навсякъде, ловуваше без да се спира. Пи Ел го следваше неотклонно. През повечето време само го чуваше пред себе си, без да може да го види. Трябваше да се пази да не приближи твърде много. Защото ако приближеше, звярът щеше да усети присъствието му и да го подгони. Пи Ел се сля със сенките, като част от безкрайния каменен пейзаж, почти като дим и отсъствие, незабелязан дори за Гризача. Придържаше се към пешеходните пътеки и близо до стените на сградите, избягваше широките улици и измамните им капандури и стоеше встрани от всякакви открити места. Не искаше да бърза, поддържаше равномерен ход. Играта на котка и мишка изискваше внимателно овладяно търпение.
И тогава изведнъж, тъкмо преди зазоряване, Гризача изчезна. Видял го беше само преди няколко мига да обикаля по една улица в централните части на града, много близо до мястото, където се криеше останалата част от групата. Той чуваше стърженето на краката и пипалата му, звука при огъването на тялото му и после изведнъж нищо. Тишина. Пи Ел забави ход, спря и се заслуша. Все още нищо. Бавно пристъпи напред, като вървеше по една тясна пешеходна пътека и най-сетне излезе на улицата. Все още скрит в сянката на пътеката, той се опита да надникне напред. Вляво улицата минаваше между редове от сгради, които се издигаха високо към небето, глухи и затворени. Вдясно бе пресечена от друга улица, от двете страни на която се издигаха двойка кули с огромни сенчести преддверия, които чезнеха в пълен мрак.
Пи Ел претърси улицата в двете посоки, отново се заслуша и започна да се нервира. Как можа така внезапно да го изгуби? Как беше възможно чудовището да изчезне толкова внезапно?
Почувства как въздухът просветля, само намек за появата на слънцето над облаците, мъглите и мрака на Елдуист. Беше началото на нов ден. Сега Гризачът щеше да отиде в скривалището си. Може и вече да беше отишъл. Пи Ел се намръщи, после огледа непроницаемите сенки на сградите на отсрещната улица. Дали тук някъде не се намира скривалището му? — питаше се той.
Излезе от собственото си скривалище, за да се огледа, когато шестото чувство му подсказа какво става. Гризачът наистина се беше скрил, но не поради причината, която беше предположил. Беше се скрил, защото залагаше капан. И сега дебнеше да види дали нещо ще се хване в него.
Изпълнен от някаква хладна решимост, Пи Ел се отдръпна в мрака на пешеходната пътека. Игра на котка и мишка, това беше всичко. Той се усмихна и зачака.
Минаха дълги минути, изпълнени единствено от тишина. Пи Ел продължаваше да чака.
Тогава Гризача внезапно се показа иззад сенките на сградата на отсрещната улица вляво, появата му беше почти грациозна. Той доволно се огледа и продължи своя път. Пи Ел си отдъхна облекчено и тръгна подир него.
Ставаше все по-светло и на мястото на нощта надвисваше сива влажна омара, която още повече скриваше всичко от погледа. Въпреки това Пи Ел не забави ход като разчиташе главно на своя слух да го предупреди за възможна опасност и внимаваше да не изпусне шума на Гризача пред него. Чудовището вече не се стремеше да преследва каквото и да било. Нощната му работа бе свършена. То се бе отправило към къщи.
Към убежището на Каменния крал, помисли си Пи Ел, нетърпелив за първи път, откак бе предприел това преследване.