Когато стигна до края на бара, забави крачка. В дъното на стаята няколко мъже бяха насядали около слабо осветена маса. Един от тях й махна, почака да разбере дали го беше видяла, после й махна отново. Тя се поколеба и тръгна напред, като се блъскаше в тълпата, следвана от Гарт. Приближи до масата и спря на кратко разстояние от насядалите около нея мъже. Те бяха грубяни — мръсни, небръснати, с потъмняла кожа и зачервени, плашещи погледи. Пред тях имаше потни халби бира.
Мъжът, който й беше махнал, попита:
— Кого търсиш, момиче?
— Една врачка, името й е Усойницата — каза тя и зачака, сигурна, че той вече знае кого търси и къде може да го намери.
— За какво ти е?
— Искам да я попитам за Елфите.
Мъжът й се сопна:
— Няма никакви Елфи.
Рен изчака.
Мъжът се приведе напред на стола. Имаше груби черти и безчувствен поглед.
— Да речем, че реша да ти помогна. Ти ще ми направиш ли една услуга?
Мъжът впери поглед в лицето й и се захили безсрамно.
— Не това, което мислиш. Искам само да й кажеш две думи за мене. Виждам те по дрехите коя си. Ти си от Пиратите. И Усойницата е от тях, — той помълча. — Не знаеше това, нали? Виж сега, тя не обича да говори с никого, но с тебе може и да поиска, като види, че си като нея — той гледаше сурово и мрачно, вече не се преструваше. — Ще те заведа при нея, но искам ти да й зададеш един-два въпроса. Става ли?
Рен вече долавяше, че мъжът има намерение да я убие. Въпросът беше само кога и как. Но разбираше също, че наистина може да я заведе при Усойницата. Тя в миг претегли риска и изгодата и каза:
— Дадено. Но приятелят ми ще дойде с мен.
— Както кажеш — мазно се ухили мъжът. — И моите приятели идват. Тъй ще съм сигурен. Всички идват.
Рен огледа мъжа. Як, мускулест главорез. И другите бяха като него. Ако я хванеха на тясно…
— Гарт — обърна се към него тя. Бързо му направи знак тайно от хората на масата. — Тръгваме.
Мъжът, с когото бе разговаряла, се изправи и другите скочиха след него — една освирепяла шайка. Не оставяха никакво съмнение относно намеренията си. Онзи се отправи към един заден изход, останалите го последваха. Минаха по един празен коридор към вратата. Шумът от кръчмата напълно изчезна, щом вратата се затвори зад тях.
Мъжът й каза през рамо:
— Искам да знам как успява да печели на карти. Как завърта заровете. Как отгатва мислите на другите играчи, — и той се ухили. — Ти печелиш и аз печеля. Нали и аз трябва да си изкарвам хляба.
Той неочаквано спря пред една странична врата. Рен цялата изтръпна, но той не й обърна внимание, а извади от джоба си ключ, превъртя бравата и отвори вратата. Имаше стълби, водещи надолу. Мъжът откри един газов фенер, запали го и го подаде на Рен.
— Тя е долу в мазето — каза той и влезе. — Държим я тук засега. Иди и говори с нея. Вземи си и приятеля, ако искаш. Ние ще почакаме тук — усмивката му бе груба и неприятна. — Но не се връщайте без отплата за моята помощ. Разбрано?
Мъжете, които водеше, се бяха скупчили зад него и изпълваха тесния коридор. Рен чуваше насеченото им дишане.
Тя отиде по-близо до онзи, с когото говореше и лицето й се доближи на сантиметри от неговото.
— Налага се Гарт да остане тук с тебе — и тя улови погледа му. — За всеки случай.
Той сви рамене с известно неудобство. Рен кимна на Гарт и му посочи вратата и струпаните мъже. После взе фенера и се заспуска по стълбите.
Спускаше се сред сенките. Стълбището се виеше покрай мръсните стени, покрити с дървена облицовка, миризмата на пръст беше силна и противна. Тук беше по-хладно, макар и само отчасти. Под краката й пълзяха насекоми. Паяжини се уплитаха в лицето й. Стълбите свиваха вляво покрай една друга стена и свършваха. Тя видя килера пред себе си на светлината на фенера.
Край отсрещната стена се беше свила една старица, почти неведома в мрака. Тялото й бе сух скелет, а лицето й бе цялото нарязано от бръчки. По слабите й рамене се спускаше бяла сплъстена коса и кривите й пръсти лежаха сключени на скута й. Беше облечена в сукнена риза и стари обувки. Рен приближи и коленичи пред нея. Старицата вдигна глава и очите й се откриха бели и мътни. Тя беше сляпа.
Рен сложи фенера на пода до нея.
— Ти ли си врачката, наричана Усойницата, майчице? — нежно попита тя.