Тя преглътна и се опита да прогони страха си.
— Те… истински ли бяха? — напрегнато запита Рен, цялата пламнала и гореща.
Усойницата се усмихна зловещо.
— А сега върви — прошепна тихо и отново потъна сред сенките. — Направи, каквото ти казах. Хубаво се пази, Елфско момиче. Внимавай.
Рен се поколеба, дали да не попита многото неща, коию напираха в нея. Реши да не го прави, вдигна фенера си и се изправи.
— Сбогом, майчице — каза тя.
Излезе в тъмното, като си осветяваше стълбите с фенера и усещаше зад гърба си празния поглед на Усойницата да я проследява. Изкачи се бързо и излезе през вратата в тесния коридор.
Гарт я чакаше и гледаше групата мъже, които ги бяха придружили. Шумът на кръчмата се чуваше през отворената врата. Очите на мъжете светеха, тя усещаше гладните им погледи.
— Какво ти каза старицата? — попита я водачът им.
Рен вдигна газената лампа, за да ги вижда по-добре, и поклати глава:
— Нищо. Не знае нищо за Елфите или пък, ако знае, не го казва. А що се отнася до картите, и дума не споменава за това — тя помълча. — Струва ми се, че не е никаква врачка. По-скоро е луда.
В погледа на мъжа се четеше гняв.
— Не умееш да лъжеш ти, момиче.
Изразът на Рен не се промени.
— Ще ти дам един съвет. Пусни я да си върви. Това може да спаси живота ти.
В ръката на онзи проблесна нож, сякаш се беше появил незнайно откъде.
— Но твоят живот…
Преди още да довърши, Рен запрати газената лампа на пода. Стъклото се счупи, газта се разплиска по дървото и избухна в пламъци навсякъде. Дървените дъски се запалиха. Мъжът бе обхванат от огъня, започна да вие и се хвърли в ръцете на своите спътници. Гарт и Рен побягнаха и само за секунди бяха до портала. Гарт наведе рамене и блъсна дървената врата, която изскочи от пантите си, като хартиена. Момичето и големият Пират се втурнаха навън, чувайки зад себе си гневните викове на преследвачите си. Те побягнаха по улиците на града, и само минути след това се намериха на главната улица на Гримпен Уорд.
Забавиха хода на една пресечка, обърнаха се назад и се заслушаха. Нищо. Виковете и смеха, които долитаха от съседните кръчми, заглушаваха всичко останало. Нямаше и следа от огън, нито от преследване.
Един до друг, Рен и Гарт се отправиха обратно в посоката, от която бяха дошли. Вървяха спокойно и без да бързат в горещината и мрака.
— Ще вървим на юг към Синия разлив, — каза Рен, когато стигнаха края на града.
Гарт само кимна, без нищо да отговори. Те бързо изчезнаха в нощта.
XXIII
Когато Уокър Бо, Куикнинг и Каризман се разделиха с Морган и Хорнър Дийс, изминаха само кратко разстояние на изток из тъмните улици на Елдуист и внезапно спряха. Уокър и момичето само се погледнаха. Не си бяха казали да спрат, сякаш прочели мислите си. Каризман гледаше ту единия, ту другия, много объркан.
— Ти знаеш къде се крие Каменният крал, — каза Куикнинг. Тези думи бяха изречени с пълна увереност.
— Струва ми се, че да — отвърна Уокър. Той погледна в дълбоките черни очи и се удивляваше на онази сигурност, която откриваше в тях. — Усети ли това, когато избра да тръгнеш с мене?
Тя кимна.
— Трябва да го заварим там.
Не обясни защо, а и Уокър не я попита. Загледа се в далечината, напразно опитвайки се да види нещо в мрака, отвъд мъглата и тъмнината, за да разбере какво трябва да прави. Но, разбира се, нищо не можа да открие. Отговорите на нейните въпроси трябваше да търси вътре в себе си.
— Убеден съм, че Каменният крал се крие в палатата с купола — тихо каза той. — Така ми се стори, когато бяхме там преди няколко дни. Изглеждаше, сякаш няма входове, но когато докоснах камъка и обиколих стените, усетих, че вътре има живот. Имаше някакво необяснимо присъствие. И после, вчера, когато бяхме под земята, затворени в онази подземна пещера, усетих отново това присъствие — само че този път отгоре. Когато излязохме от тунелите, аз се опитах да преценя местонахождението на палатата и установих, че тя се намира точно над пещерата.
В този миг той спря и се огледа наоколо.
— Елдуист е истинско творение на своя господар. Ул Белк е взел целия стар свят в собствените си ръце и е превърнал всичко в камък, като се е разпростирал от центъра към периферията. А палатата се намира в самия център, заобиколена в кръг от останалите улици и сгради, от стените и руините.