— Винаги си ме изненадвал — каза Пи Ел и беше искрен. Все още не можеше да разбере напълно стареца.
Дийс спря на известно разстояние.
— Мислех, че няма да се видим повече — каза грубо той.
— Така ли? — стрелна го Пи Ел с обезкуражаваща усмивка и предоси стаята, за да отиде до една купчина плодове, оставени да съхнат в някаква подръчна панера. Взе си един и си отгриза. Беше горчив, но можеше да се яде.
— Къде са другите?
— Някъде наоколо. Какво те интересува?
Пи Ел отърси мокрото си наметало и седна.
— Не ме интересува. Какво е станало с тебе?
— Паднах в една дупка. А сега ти кажи какво искаш.
Усмивката на Пи Ел замръзна на устните му.
— Известна помощ.
Не можеше да се каже дали Хорнър Дийс беше изненадан или не. Той се опита да не дава израз на чувствата си, но не успя съвсем. Приведе се няколко сантиметра, сякаш се опитваше да отбие атака. Известно време безмълвно наблюдава Пи Ел, после тръсна глава.
— Добре те познавам, Пи Ел — тихо каза той. — Помня те от времето, когато едва започваше. Тогава работех за Федерацията, бях Преследвач и те познавам оттогава. Ример Дал кроеше планове и за мене, но аз реших да не приема. Виждал съм те веднаж или два пъти, когато идваше и си отиваше, чувал съм слуховете за тебе — той помълча. — Искам да знаеш това.
Пи Ел си изяде плода и хвърли костилката встрани. Нямаше и представа какво да мисли за това неочаквано признание. Предполагаше, че всъщност няма значение. Сега поне знаеше със сигурност защо Дийс го тревожи толкова.
— Не те помня. Но това няма значение, — острото му продълговато лице се отдръпна от светлината. — Важното е, че се разбираме. Ример Дал не си беше направил добре плановете по отношение на мене. Аз върша само това, което искам. Така е било винаги.
Дийс наведе грубоватото си лице:
— Ти убиваш хора.
Пи Ел сви рамене.
— Понякога. Това плаши ли те?
Другият поклати глава.
— От тебе не ме е страх.
— Добре тогава, ако сме приключили с тази тема, да минем на другата. Имам нужда от помощ. Могна ли да те помоля?
Хорнър Дийс не отговори веднага. Премести се и седна, като пъшкаше докато се наместваше, после се вгледа в Пи Ел, очевидно обмисляйки предложението. Пи Ел чакаше. Той бе преценил внимателно всичко, претегляйки плюсовете и минусите на решението да се откаже от своя план да влезе в убежището на Гризача сам, да потърси помощ, за да разбере дали вътре се крие Каменният крал. Той нямаше какво да крие, нито имаше намерение някого да мами. Най-добре беше да се действа направо, когато е възможно.
Дийс се размърда.
— Не ти вярвам.
Пи Ел беззвучно се разсмя.
— Веднаж казах на Планинеца, че ако ми вярва, значи е глупак. Не ме интересува дали ми вярваш, Аз не ти искам доверието. Искам помощта ти.
Дийс бе заинтригуван против волята си.
— Каква помощ искаш?
Пи Ел скри своето задоволство.
— Миналата нощ проследих Гризача до леговището му. Видях го как влезе и къде се крие. Струва ми се твърде вероятно Каменният крал да се крие на същото място. Когато Гризача излезе тази нощ да претърсва улиците на града, имам намерение да вляза в леговището му и да го огледам.
Той пристъпи напред, като подкупваше Дийс със своето доверие.
— Вратата се отваря с едно резе. Ако успея да го освободя, ще мога да вляза. Проблемът е какво ще стане, ако вратата се затвори зад мене? Как да изляза?
Дийс разтърка брада и започна да подръпва мустаци, сякаш го сърбяха.
— Та значи имаш нужда някой да ти пази тила.
— Струва ми се разумно. Имах намерение да вляза сам и да се изправя пред Каменния крал, да го убия, ако трябва, и да му взема Камъка. Все още планът ми е такъв, но не искам да рискувам Гризача да изпълзи зад гърба ми изневиделица.
— И така, аз трябва да те охранявам.
— Страх ли те е?
— Все този въпрос. Всъщност аз трябва да ти го задам. Защо искаш да разчиташ на мен? Ти не ми харесваш, Пи Ел. Аз нямам нищо против Гризача да те разкъса. Както виждаш, не ставам за тази работа.
Пи Ел изправи краката си и облегна слабото си тяло на стената.
— Няма защо да ти харесвам. Това не е необходимо. И ти няма защо да ми харесваш. Аз също не изпитвам особени симпатии към теб. Но ние и двамата се стремим към едно и също — Черния камък на Елфите. И двамата искаме да помогнем на момичето. А както изглежда, никой няма да успее сам — въпреки че аз имам повече шансове. Важното е да дадеш дума, че ще ме пазиш. Защото ти държиш на думата си, нали?