Нещо долу пропука и го стресна. Той погледна в тъмнината. Подът бе покрит с кости, останките от всички същества, които Гризача бе натрупал по време на нощните си попълзновения и бе домъкнал в скривалището си, за да ги погълне.
Коридорът се разшири, премина в една по-голяма зала и тук свърши. Нямаше никакви врати и нищо не извеждаше по-нататък. Това на времето е било съдебна зала. Тя се издигаше на десетки метри височина и свършваше с куполен свод, покрит със странна мозайка, през която проникваше бледа светлина. Всичко беше тихо. Пи Ел се озърна разочарован. Веднага разбра, че тук няма нищо да открие — нито Каменния крал, нито Черния камък на Елфите. Беше сбъркал в предположенията си. Обзе го гняв и разочарование и той не можеше да спре да търси, макар да знаеше, че е безсмислено. Тръгна към отсрещната стена, като оглеждаше очертанията на пода и тавана, отчаян, че не може нищо да открие.
Хорнър Дийс подсвирна.
Почти в същия момент Пи Ел чу тихото чаткане на метала по камъка.
Мигновено се обърна и се спусна назад през тъмната зала. Гризача се беше върнал. Нямаше причина да се връща, освен ако не го бе усетил. Но как? Мислите му се гонеха объркани. Гризача бе сляп, разчиташе на други сетива. Не може да ги е видял. Но дали не ги беше подушил? И веднага си отговори. Той бе подушил следите им около входа и това го бе накарало да бъде нащрек; ето защо се бе спрял. Беше се направил, че излиза, изчакал беше и сега се връщаше отново.
Пи Ел се вбеси от собствената си глупост. Ако веднага не излезе от тук, ще попадне в капана.
Втурна се към мрачния вход, само за да открие, че е закъснял. Зърна през отворената дупка как Гризача завива покрай ъгъла на сградата отсреща и бързо се насочва към скривалището си. Въжето и Хорнър Дийс ги нямаше. Пи Ел се прилепи в най-тъмната част на стената и започна безшумно да се промъква. Трябваше да стигне до входа и да се изплъзне покрай Смока, преди онзи да спусне резето. Ако не успееше, щеше да остане заловен в скривалището на чудовището. Дори и Стиелът нямаше да може да му помогне.
Гризача се втурна през отвора. Металните му челюсти бяха раззинати и пипалата опипваха каменните стени. Пи Ел измъкна Стиела и се сви в мрака. Налагаше се да действа светкавично. Изпитваше странно спокойствие, както преди да убие. Видя как чудовището изпълни отвора и тръгна навътре.
Веднага скочи и побягна. Гризача го усети моментално, с инстинкти, по-остри дори от тези на Пи Ел. Пипалата се разтвориха и го уловиха на сантиметри от вратата. Стиела нарани един от крайниците на Смока, който пусна за малко убиеца, но след това отново нападна. Пи Ел се опита да бяга, но бе заклещен от множество протегнати пипала.
В този момент куката се спусна в мрака зад Смока и се уви около задните му крака. Въжето се стегна и чудовището бе издърпано назад. То удряше крака и забиваше ноктите си в камъка. Вниманието му се отклони за момент. И този момент бе достатъчен. Пи Ел се стрелна покрай него за част от секундата и се спусна надолу по улицата, за да се скрие. Почти веднага Хорнър Дийс хукна редом с него, косматото му тяло се задъхваше от напрежение. Чуха зад себе си как Гризача отхвърли въжето и су спусна да ги преследва.
— Ето тук! — извика Дийс и дръпна Пи Ел през отворена врата вляво.
Спуснаха се през антрето на няколко етажа по стълбите и надолу по един коридор към задния вход на друга постройка. Смокът пълзеше зад тях и премазваше всичко, което му се изпречваше на пътя. Мъжете бързо преминаха в другата сграда и се спуснаха по втора стълба отново на улицата. Шумът от преследвача се изгуби, те забавиха ход, свиха покрай един ъгъл и внимателно огледаха празната улица. Тръгнаха по пешеходната пътека на юг през няколко улици, където скупчените сгради предлагаха непроходимо убежище. Те бързо се промъкнаха. Вътре бяха на сигурно място и уморено се отпуснаха един до друг, облегнати на стената. Дишаха тежко в тишината.
— Помислих си, че си избягал — каза Пи Ел задъхано.
Дийс поклати глава и промърмори:
— Щях да избягам, но държа на думата си. Какво ще правим сега?
Тялото на Пи Ел бе плувнало в пот, но в него се надигаше хладна ярост. Още чувстваше как пипалата на Гризача обгръщат тялото му, как се впиват в него. Изпита такова отвращение, че едва не завика на глас.
Никога не е бил толкова близо до смъртта.