Морган Лех широко отвори очи.
— Какво искаш да кажеш?
— Изслушай го, Морган — помоли Куикнинг. Лицето й бе близо до неговото, тъмните й очи цели в очакване.
— Аз не разбирах до днес, какво представлява Черният камък на Елфите — продължи Уокър Бо. Той бързаше да довърши своето обяснение. — Коглин ми даде Историята на Друидите и ми каза да я прочета. От нея научих за съществуването на Черния камък, и за неговото предназначение да освободи Паранор от черната магия, и да го върне на света на хората. От Куикнинг разбрах, че Черният камък на Елфите е създаден така, че да неутрализира въздействието на всички други магии — по този начин магията, която е отнела Паранор, би могла да бъде разрушена. Такава сила, Планинецо! Нима е възможно да съществува подобна сила? Продължавах да се чудя, дали е възможно. И ако е, защо Друидите, които винаги са толкова внимателни в тези неща, не са се погрижили да предотвратят неправилното й използване. В края на краищата, нали Черният камък на Елфите е единствената магия, която може да възстанови тяхната крепост, да възвърне силата им. Как са могли да допуснат подобна магия да им се изплъзне толкова лесно, как са допуснали тя да бъде присвоена от други, та било и от такова могъщо създание като Ул Белк. Това, разбира се, бе изключено. Ала можели ли са да го предотвратят? Днес аз открих отговора на този въпрос. Видях по какъв начин Каменният крал подчини на себе си Паст Гринт. И какво се случи между между баща и син. Забеляза ли? Когато Ул Белк призова силата на Камъка, получи се връзка между двамата, те станаха едно цяло. Магията беше като катализатор. Но аз се питах, по какъв начин им бе въздействала. Явно беше, че тя им вдъхва живот, че е като наркотик, без който не могат. Магията на Черния камък на Елфите е по-силна от тях, толкова силна, че е отвъд техния контрол. Те не могат без нея.
Той помълча и продължи с предпазлив шепот. Сенките в стаята ги обгръщаха като шпиони.
— Това става, когато тази магия се събуди. Тя унищожава всяка магия, насочена срещу нея, точно както пише в Историята на Друидите и както Куикнинг е научила от своя баща. Тя среща и си присвоява чуждата магическа сила. Но прави и нещо повече. Не само унищожава магията. Една магия не може да се сведе до нищо. Това противоречи на законите на природата. Камъкът поглъща другата магия и я преобразява така, че тя да служи на неговия притежател. Затова и когато Ул Белк насочва Черния камък на Елфите срещу Паст Гринт, той си присвоява магията на своето дете. В същото време обаче поема върху себе отровата, с която Паст Гринт превръща земята и нейните създания в камък. Така и самият той е започнал да се превръща в камък. И което е още по-важно, всеки път, когато всмуква от магията на Паст Гринт, Ул Белк се превръща за миг в собствения си син. Те се чувстват свързани чрез Черния камък на Елфите. Мразят се и се страхуват един от друг, но в същото време изпитват потребност да бъдат свързани. Те се хранят един от друг, обменят си сила така, както това може да стане само чрез Черния камък на Елфите. Само той може да ги сближи, да ги накара да се почувстват баща и син. Това е единствената им споделена връзка.
Той се приведе напред.
— Но тя убива Ул Белк. Превръща го целия в камък. След време той ще изчезне сред камъка, който го оковава. Ще се превърне в обикновена статуя — ще стане неодушевен. Това той прави, без дори да го съзнава. Такова е въздействието на Камъка на Елфите; затова е могъл толкова лесно да го открадне. Друидите не са се интересували. Те са знаели, че всеки, който го използва, ще трябва да понесе последиците от това. Не можеш да извличаш магия без последици. Ул Белк е станал зависим от тази магия. Той е обзет от нуждата да преобразява всичко, да превръща в камък тялото си, земята си, да владее всичко. Сега не може да спре, дори ако иска.
— Но с какво ни помага това? — попита Морган, отново загубил търпение. Той се приведе напред от любопитство, заинтригуван от възможностите, които би могъл да предложи Уокър. — Дори ако си прав, какво значение има това? Не ни предлагаш да чакаме, докато Ул Белк се унищожи сам, нали?
Уокър Бо поклати глава.
— Няма да ни стигне времето за това. Този процес ще трае с години. Но Ул Белк не е толков неуязвим, колкото си мисли. Той е станал зависим от Черния камък на Елфите, скрит в каменната му ръка. Превърнал се е почти целия в камък и не се интересува вече какво става около него, а само от това, непрекъснато да подхранва мутацията си. Той е почти неподвижен. Забеляза ли с какво усилие се опитваше да се движи? Трудно му е да промени положението на тялото си. Прикован е към скалата на пода. Магията му е остаряла и неизползвана. Той не прави почти нищо друго, освен да използва Камъка за захранване. Всичките му мисли са обладани от страха да не загуби Черния камък на Елфите, да не бъде лишен от храна и оставен на съмнителната милост на своето обезумяло дете. Неговата мания го е осакатила. Това ни дава шанс да го победим.