Морган безмълвно наблюдаваше лицето на другия в продължение на няколко дълга мига, като обмисляше подробно всичко, въпреки своето недоверие, че имат шанс за успех. Чувстваше погледа на Куикнинг върху себе си. Той винаги бе вярвал в способността на Уокър Бо да преценява нещата по-добре от другите. Той самият бе предложил на Пар и Кол Омфорд да потърсят съвета на своя чичо, когато трябваше да разберат сънищата на Аланон. Наистина, беше уплашен от онова, което Мрачния чичо говореше, но не беше такъв глупак, че да го пренебрегне напълно.
— Всичко, което казваш, сигурно е така, Уокър, но ти забравяш нещо. За да имаме някакъв шанс да победим Ул Белк, трябва отново да се промъкнем в купола. А той едва ли ще ни покани втори път. Вече ни даде да разберем това. При положение, че не можем да влезем сами, как ще успеем да направим каквото и да било?
Уокър скръсти ръце замислено.
— Ул Белк направи грешка като ни пусна в купола. Аз успях да усетя някои неща, които ми убягваха преди, да разгледам добре неговата крепост. Тя се намира точно над пещерата, където ни нападнаха плъховете, в тунелите под града. Той е направил така, че океанът да разделя неговото убежище и подземното скривалище на Паст Гринт. Но точно в това е сбъркал. Приливите и отливите са разрушили част от каменната му основа.
Мрачния чичо присви очи.
— Има една дупка отдолу, през която може да се влезе в купола.
Още един чифт очи се присвиха с недоверие. Тези на Хорнър Дийс, който преценяваше думите на Пи Ел в тихия мрак на сградата, където двамата мъже се бяха скрили.
— Да го убиеш ли? — повтори той думите на другия. — И защо трябва да го правиш?
— Защото е ей там! — извика нетърпеливо Пи Ел, сякаш това обясняваше всичко.
Той предизвикателно изгледа Следотърсача, сякаш само чакаше да му се противопостави. Когато Дийс нищо не отвърна. Пи Ел се сви като ястреб, който дебне жертвата си.
— От кога сме вече в този град, старче — дали беше седмица, две? Не мога дори да си спомня. Имам чувството, че сме били винаги тук! Но зная едно. Откакто сме дошли, това чудовище ни преследва. Всяка нощ, където и да отидем! Този Гризач, който помита улиците и всичко пред себе си. А, не мога повече!
Беше настръхнал от гняв. Не можеше да понесе спомена за това, как металните пипала се бяха вкопчили в него, едва успяваше да преодолее отвращението си. Когато той самият бе убивал, беше го правил бързо и лесно, не беше измъчвал дълго жертвата си, не беше душил и изтезавал. А и досега никой не беше го докосвал, не беше се приближавал толкова до него.
Това му се случваше за първи път.
На всичко отгоре не успя да намери и Каменния крал в скривалището на Гризача. Беше сигурен, че ще може да открие Ул Белк и Черния камък на Елфите, а вместо това едва не се бе оставил да го убият. Острието на ножа му го зовеше.
— Няма да се оставя да ме преследват повече. Един Смок може да умре, като всичко друго — той помълча. — Помисли си само. Веднъж като умре той, може би Каменния крал сам ще се покаже, може би ще поиска да разбере кой е убил неговия пазач. И тогава ще се доберем до него.
Хорнър Дийс не изглеждаше много убеден.
— Не си съвсем прав.
Пи Ел пламна.
— Пак ли се страхуваш, старче?
— Разбира се. Но това няма нищо общо с въпроса. Ти си професионален убиец, главорез. Не убиваш никога без причина, или без да си сигурен, че успехът е на твоя страна. В случая няма доказателства за това.
— Ти просто не можеш да ги видиш! — вбеси се Пи Ел. — Причината вече е налице! Не ме ли чуваш? Не ми са нужни пари, нито нечие чуждо разпореждане! Искаш ли да намерим Ул Белк, или не? А що се отнася до шансовете за успех, аз ще ги променя!
Пи Ел веднага стана и пое в мрачината. Не го интересуваше какво мисли старецът; или поне нямаше защо да го интересува. И все пак, неясно защо не можеше да бъде безразличен към думите на Дийс, а не искаше да му покаже това. Неприятно му беше да си признае, че Хорнър Дийс бе спасил живота му, и че дори му бе помогнал да избяга. Старецът му беше като трън в очите и той искаше да го премахне. Дийс се беше появил от миналото му като призрак, изскочил от едно време, което му се струваше скрито завинаги. Никой жив не биваше да знае кой е той и какво бе правил на служба при Ример Дал. Никой не биваше да може да разкаже за това.