Изведнъж се усети, че иска Хорнър Дийс да бъде мъртъв почти толкова, колкото и Гризача.
Макар че Гризача бе по-непосредствения проблем.
Отново се обърна към Следотърсача.
— Достатъчно време си загубих с тебе, — озъби се Пи Ел. — Върви си при останалите, не ми е нужна твоята помощ.
Хорнър Дийс сви рамене.
— Не съм ти я и предлагал.
Пи Ел се упъти към вратата.
— Само от любопитство ще те запитам — извика след него Дийс като също се изправи — Как смяташ да го убиеш?
— Какво те интересува? — подвикна му през рамо Пи Ел.
— Не знаеш как, нали?
Пи Ел спря на място пред входа, обхванат от непреодолимо желание да свърши по-скоро с този досаден Дийс. Защо трябваше да чака? Никой от другите нямаше да разбере. Ръката му се спусна в гънките на панталона, за да извади Стиела.
— Работата е там — каза неочаквано Дийс, — че ти не можеш да убиеш Гризача, дори ако съумееш някак си да го приближиш, за да го промушиш с този твой нож.
Пи Ел отпусна ръка.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че дори да причакаш оня звяр, ако например се спуснеш отгоре му или се промъкнеш отдолу — което никак не е вероятно, но да предположим — няма да можеш да го убиеш достатъчно бързо.
Проницателните очи проблеснаха.
— Е, може да му отрежеш някое и друго пипало, да нараниш крака му или дори да му извадиш окото. Но това няма да го убие. Къде смяташ да го удариш, Пи Ел, за да го убиеш? Знаеш ли къде? Защото аз не зная. Преди да забиеш и два пъти ножа, Гризача ще те хване. И да го нараниш, Смокът отново се изправя, намира метални парчета и ги поставя на мястото на наранените.
Пи Ел се усмихна — подло, иронично, студено.
— Ще намеря начин.
Дийс кимна.
— Сигурно — Той съзнателно замълча и отмести мечото си туловище, като прехвърли тежестта от единия крак на другия. В мрака изглеждаше като откъснато парче от стената. — Но не без определен план.
Пи Ел отмести поглед, изпълнен с отвращение, поклати глава, после отново го погледна. Доста време вече си беше загубил да се мъкне из този отвратителен град, из тази влажна каменна гробница. Доста усилия му струваше, за да не бъде погълнат от търбуха й. На всичко отгоре той се беше оставил твърде дълго на магията на Куикнинг, която беше притъпила инстинктите му и затъмнила яснотата на мислите му. Беше изпаднал в състояние, при което държеше само на едно — да се върне там, откъдето бе тръгнал, към света отвъд Елдуист и към живота, който бе напълно в негова власт.
Но не и без Черния камък на Елфите. От него нямаше да се откаже.
И не без да отнеме живота на Куиикнинг. От това също нямаше да се откаже.
В това време Хорнър Дийс се опитваше да му каже нещо. Никога не му е било толкова мъчително да слуша. Тишината бе пълна и проникваше чак до мислите му.
— Ти имаш някакъв свой план, така ли? — промълви той.
— Може би.
— Слушам те.
— Свързано е с убийството на Гризача. Може би то ще извади Ул Белк от скривалището му. Трябва нещо да се опита.
Признанието му се изплъзна неохотно.
— Слушам те.
— Ще трябва да се заемем и двамата. Като при предишното споразумение. Да се пазим един друг, докато всичко свърши. После всеки да се оправя сам. Искам думата ти.
— Имаш я.
Хорнър Дийс пристъпи напред и застана непосредствено пред Пи Ел, по-близо, отколкото другият би искал. Задъхваше се, като че ли бе пробягал цяла миля, усмихваше се през сплъстената си брада, но ръцете му бяха свити в юмруци.
— Това, което мисля, че трябва да направим — каза тихо той, — е да оставим Гризача да падне в някоя дълбока пропаст.
Морган Лех вторачено гледаше Уокър Бо, без нищо да каже в момента, после поклати глава. Сам се удиви от спокойствието в гласа си.
— Няма да стане. Ти сам каза, че Каменният крал не е просто една подвижна статуя; той се е превърнал в част от земята. Той е всичко в Елдуист. Видя какво направи, когато реши да ни пусне в купола. И после, когато призова Паст Гринт. Той направо разби скалата на парчета. Това е собствената му кожа, Уокър. Не допускаш ли, че той ще се опита да разбере, ако решим да изпълзим по собствената му кожа, не мислиш ли, че той ще го усети? И какво, според теб, ще се случи с нас тогава? Ще бъдем смазани!