Морган направи жест, сякаш стриваше нещо между дланите си. Тъмна руменина заля цялото му лице. Започваше да чувства, че го тресе. Изражението на Уокър не се промени.
— Това, което предполагаш е възможно, но едва ли ще се случи. Ул Белк наистина е сърцето и душата на земята, която е създал, но освен това е същество от камък. А камъкът нищо не чувства, нищо не усеща. Ул Белк дори нямаше да разбере, че сме тук, ако трябваше да разчита на външните си сетива. Само това, че използвахме магия, го накара да ни обърне внимание. Може би все още в него е останало нещо човешко, което го кара да се пази от неприятели, но той разчита главно на Гризача. Ако можем да избегнем използването на магия, ще влезем в купола, без той дори да разбере, че сме там.
Морган се опита да протестира, но се въздържа. Куикнинг толкова силно стискаше ръката му, че го болеше.
— Морган — промълви настоятелно тя, — ние можем да направим това. Уокър Бо е прав. Това е нашият шанс.
— Нашият шанс ли? — Морган погледна към нея, като се стремеше да запази спокойствие пред черните й очи, които го поглъщаха. Тя му се струваше по-красива от всякога. — Нашият шанс за какво, Куикнинг? — Той с усилие откъсна очи от нея и погледна Уокър. — Да приемем, че сте прави. Че можем да влезем в купола, без Белк да разбере. И какво от това? Какво ще правим там? Ще използваме нашата осакатена магия, ние тримата — едно безпомощно момиче, един еднорък и един мъж с половин меч! Не се ли върнахме на изходната си точка?
Той не обръщаше внимание на Куикнинг, която дърпаше ръката му.
— Не искам да се преструвам пред тебе, Уокър. Ти разбираш какво мисля. Можеш да разбереш какво мисли всеки. Признавам си, че се страхувам. Ако Мечът на Лех беше цял, бих изпробвал шанса си срещу нещо такова като Ул Белк, но не е. А аз нямам вътрешна магия, както вие с Пар. Разполагам само със себе си. Оцелял съм досега, защото съм приемал своята ограниченост. По такъв начин успявах да се боря срещу Федералните власти, които окупираха моята родина, по такъв начин успях да оцелея срещу далеч по-голям и силен противник. Човек трябва да избира в каква битка да влезе. Каменният крал е чудовище над чудовищата и аз не виждам как ние тримата ще можем да се справим с него.
Куикнинг поклати глава.
— Морган…
— Не — бързо я прекъсна той, неспособен вече да спре, — нищо не казвай. Само ме изслушай. Аз направих всичко, за което ме помоли. Отказах се от всички отговорности, които бях поел, за да дойда на север да намерим Елдуист и Ул Белк. Останах, докато открихме Черния камък на Елфите. Искам да успееш в това, за което баща ти те е изпратил. Но не зная как може да се осъществи, Куикнинг. А ти знаеш ли? Можеш ли да ми кажеш?
Тя пристъпи към него и вдигна лице.
— Мога само да ти кажа, че ще се осъществи. Така твърди баща ми.
— С помощта на магията на Уокър, на Пи Ел и на мене, зная това. Е, ами къде е Пи Ел? Не трябва ли и той да дойде с нас? Не се ли нуждаем от него, за да успеем?
Тя се поколеба, преди да отговори.
— Не, магията на Пи Ел е нужна след това.
— След това. Ами твоята магия?
— Аз не разполагаме магия, докато не си върнеш Камъка на Елфите.
— Значи всичко остава на мене и на Уокър.
— Да.
— Неизвестно как.
— Да.
Уокър Бо пристъпи напред нетърпеливо, бледото му лице изглеждаше сурово.
— Достатъчно, Планинецо. Ти говориш така, все едно че става дума за нещо мистично, за което е нужна божествена намеса, или мъдростта на мъртвите. Няма нищо трудно в това, което се иска от нас. Каменния крал държи Черния камък на Елфите; ние трябва да го накараме да го даде. Трябва да се промъкнем под пода на купола и да го изненадаме. Трябва да намерим начин да го стреснем, да го накараме да се стъписа, да направим нещо, което да го принуди да разтвори ръка и да изпусне Камъка, и да го измъкнем изпод носа му. Не е нужно да влизаме в битка с него; не е нужно да го убиваме. Това не е изпитание на силата; това е изпитание на волята. И на ума. Трябва да излезем по-умни от него.
Очите на Мрачния чичо горяха.
— Не сме били целия този път, Морган Лех, просто за да се обърнем и да се върнем. Знаехме, че няма да получим отговор на въпросите си, че сами трябва да намерим начин да направим необходимото. Така и стана. Изисква се само още едно усилие. Ако не го осъществим, Камъкът на Елфите ще бъде завинаги загубен за нас. А това значи, че и Четирите земи са загубени, че Шадуините са спечелили битката. Че Коглин и Мърко са умрели напразно. Че приятелят ти Стеф е умрял напразно. Това ли искаш? Това ли е твоята цел? Това ли, Морган Лех?