Морган се спусна покрай Куикнинг и се вкопчи в дрехата на Уокър. Уокър на свой ред се вкопчи в него. Двамата стояха безмълвно вкопчени един в друг, лицето на Морган беше изкривено от гняв, на Уокър — изопнато и напрегнато.
— И аз се страхувам, Планинецо, — тихо каза Уокър Бо. — Моите страхове отиват много по-далеч от това, което ни предстои в момента. Аз получих задача от сянката на Аланон да използвам Черния камък на Елфите, за да върна обратно Паранор и Друидите. Ако Ул Белк се вкаменява, когато използва Камъка на Елфите срещу Паст Гринт, какво ще стане с мене, ако аз го използвам срещу изчезналия Паранор?
Настъпи дълго и празно мълчание. Въпросът висеше ужасяващ като скелет сред тъмнината на стаята. Уокър промълви:
— Каквото и да стане, трябва да го направя.
Морган пусна другия и бавно отстъпи назад.
— Защо вършим всичко това? — прошепна в отговор той. — Защо?
Уокър Бо почти се усмихна.
— Ти знаеш защо, Морган Лех, защото никой няма да го свърши вместо нас.
Морган не можа да не се засмее.
— Смели воини? Или пък глупци?
— А може би и двете. Може би е просто въпрос на инат.
— Твърде вероятно — Морган въздъхна уморено като се опитваше да се отърси от подтискащото чувство, което му внушаваха мракът и влагата, и усещането за безпомощност. — Добре щеше да е да знаем повече.
Уокър кимна.
— Добре щеше да е. Но макар че няма отговори, има причини, и те ни стигат.
Мислите на Морган се върнаха към спомените от миналото, към приятелите, изчезнали или мъртви, към борбата му за живот и стотиците пътувания, които бе предприемал из Планините, и които най-сетне го бяха довели тук, в този най-далечен край на света. Толкова много неща се бяха случили и повечето въпреки волята му. Чувстваше се дребен и безпомощен пред лицето на тези събития, като малка тресчица сред вълните на океана, влачен от приливите и отливите и от хрумванията на съдбата. Беше болен и изтощен; нужно му бе нещо сигурно, за което да се хване. Може би само смъртта беше сигурна.
— Остави ме аз да говоря с него, — чу той да казва Куикнинг.
Те двамата коленичиха сред сенките в средата на стаята, обърнати един към друг. Бяха толкова близо, че Морган виждаше собственото си отражение в очите й. Уокър беше изчезнал. Куикнинг хвана ръцете му и той я остави да го докосва с пръсти.
— Аз те обичам, Морган Лех — промълви тя. — Искам да знаеш това. Странно е, че казвам нещо такова. Струваше ми се, че няма да мога да го изрека. И аз имам своите страхове, които са различни от страховете на вас двамата с Уокър Бо. Страхувам се от собствените си чувства.
Тя се наведе към него и го целуна.
— Разбираш ли, какво искам да кажа? Едно първично същество получава живот не от любовта на мъжа и жената, а посредством магия. Аз съм създадена с определена цел, да служа на моя баща, и съм предопределена да се пазя от всичко, което може да ме отклони от тази цел. Какво повече би могло да ме отклони, Морган Лех, отколкото любовта ми към теб? Аз не разбирам тази любов. Не я познавам. Тя идва от човешкото в мене и се проявява въпреки усилията ми да я отхвърля. Какво да правя с тази любов? Казвам си, че трябва да я подтисна. Тя е… опасна. Но аз не мога да се отрека от нея, защото това чувство ми дава живот. Превръщам се в нещо повече от създание от пръст и вода, повече от парче глина, придобило форма. Ставам реална.
Той отвърна на целувката й, изпълнен с твърда решимост, уплашен от онова, което тя му доверяваше, от звука на думите й и от техния смисъл. Не искаше да чува нищо повече.
Тя се откъсна от него.
— Трябва да ме изслушаш, Морган. Аз се стремях да следвам пътя, предначертай от баща ми, и да не се отклонявам. Неговите съвети ми се струваха мъдри. Но сега разбирам, че не мога да се придържам към тях. Нуждая се от своята любов. Няма значение, какво ще ми струва; животът ни ще бъде ограбен, ако не откликнем на чувствата си. И аз ще те обичам с всичките си сили; вече не се страхувам, каквото и да стане.
— Куикнинг…
— Но — продължи бързо тя, — пътят си остава пред нас и ние трябва да го следваме, ти и аз. Разбрахме накъде води и трябва да продължим до край. Трябва да победим Каменния крал, да върнем Черния камък на Елфите. Ти, аз и Уокър Бо трябва да извършим това. Наистина е необходимо, Морган.